Читать «Огледален танц» онлайн - страница 114

— Защо шефът на ИмпСи има само чин капитан? — попита Марк, колкото да отвлече вниманието си от гаденето. — Вероятно не е от съображения за сигурност, щом като всички знаят кой е той.

— Просто бараярска традиция — каза Ботари-Джесек. В тона й прозвуча лека горчива нотка — на думата „традиция“. Добре поне че говореше с него. — Предшественикът на Илян на този пост, покойният велик капитан Негри, никога не е бил повишаван повече от чин капитан. Този вид амбиция очевидно е бил неподходящ за приближените на император Ецар. Всички знаели, че властта на Негри била наравно с тази на императора и заповедите му били в сила за всички чинове. Предполагам, че Илян… винаги се е чувствал малко неудобно да се издигне в чин над своя бивш шеф. Обаче получава заплата на вицеадмирал. Какъвто и нещастен мухльо да оглави ИмпСи след оттеглянето на Илян, вероятно ще си остане завинаги с чин капитан.

Те приближиха една средно голяма космическа орбитална станция и Марк най-сетне съгледа Комар, който се въртеше под тях, свит от разстоянието колкото половин земна луна. Ботари-Джесек се придържаше строго към предписания й крайно лаконично от станцията за контрол на трафика летателен курс. След една доста нервна пауза, по време на която разменяха кодове и опознавателни знаци, се скачиха към люка на дока.

Посрещнаха ги двама мълчаливи, безизразни въоръжени часови, много спретнати и облечени в бараярска зелена униформа, и ги заведоха до една малка стая без прозорци, подредена като кабинет с маса с комуникационен пулт, три стола и никакво друго обзавеждане.

— Благодаря. Оставете ни сами — каза човекът зад масата. Часовите излязоха така мълчаливо, както бяха извършили всичко друго.

Щом останаха сами, човекът, изглежда, малко се успокои и кимна на Ботари-Джесек.

— Здравей, Елена. Радвам се да те видя. — Гласът му беше с неочаквано топъл тембър, глас на вуйчо, който поздравява любимата си племенница.

Иначе изглеждаше точно такъв, какъвто го беше изучавал Марк на видеото на Гален. Саймън Илян беше слаб застаряващ мъж с кафява коса, започнала да посивява но слепоочията. Кръглото му лице с чип нос беше набраздено от фини бръчици и вече не изглеждаше младежко. В тази по принцип военна обстановка той беше облечен в непарадна зелена офицерска униформа и отличителни знаци на яката като онези, които Куин се беше опитала да натрапи на Марк, плюс значка на Имперската сигурност с окото на египетския бог Хор.

И се взираше в него с изгарящ поглед.

— Господи, Майлс, ти… — започна Илян със странен глас, после в очите му се появи разбиране и той се облегна на стола. — Аха. — Устата му се изкриви на една страна. — Лорд Марк. Приемете поздрави от госпожа майка ви. Много ми е приятно най-после да ви срещна. — Гласът му звучеше съвсем искрено.