Читать «Огледален танц» онлайн - страница 117

— ИмпСи, разбира се, може много лесно да преправи тяхната самоличност. Това не е никакъв проблем. Настаняването им на подходящо място обаче може да е доста трудно. Но да. Ще се заемем с това.

„Ще се заемем.“ Какво имаше предвид Илян? Въпреки всичките си други недостатъци бараярците поне нямаха роби.

— Те са деца — изтърва се Марк. — Не трябва да забравяте, че са деца. — „Трудно е да се помни“ — понечи да добави той, но не можа под студения поглед на Ботари-Джесек.

Илян отмести поглед от него.

— В такъв случай ще искам съвета на графиня Воркосиган. Нещо друго?

— „Перегрин“ и „Ариел“…

— За момента трябва да останат на орбита тук при гарантирани комуникации. Моите извинения към вашите командоси, но те трябва да разберат ситуацията.

— Ще възстановите ли разходите за тази бъркотия?

Илян се намръщи.

— Уви, да.

— И… и ще търсите усилено Майлс?

— Оо, да — решително каза той.

— В такъв случай тръгвам. — Гласът й беше слаб, лицето — пребледняло.

— Благодаря — каза тихо Илян. — Щом се приготвите за заминаване, най-бързата ми куриерска совалка ще е на ваше разположение. — Очите му неохотно се спряха на Марк, после той пак погледна Ботари-Джесек. — Колко персонални стражи искате? Ще им кажа, че са под ваше командване, докато не пристигнете безопасно в града.

— Въобще не ми трябват, трябва ми малко сън… Двама — отсече Ботари-Джесек след кратък размисъл.

„Значи вече официално съм пленник на бараярското имперско правителство — помисли си Марк. — Край на играта.“

Ботари-Джесек стана и му даде знак да я последва.

— Хайде. Искам да си взема някои лични вещи от „Перегрин“, да кажа на моя заместник, че той поема командването, и да обясня на командосите да не напускат квартирите си. Трийсетина минути.

— Добре. Капитан Куин, моля да останете.

— Слушам, сър.

Илян стана да изпрати Ботари-Джесек.

— Кажи на Арал и Корделия… — започна той и спря. Настъпи продължително мълчание.

— Ще им кажа — обеща тихо Ботари-Джесек. Без да продума, Илян кимна.

Вратата със съскаме се отвори и тя излезе, без дори да се обърне да види дали Марк я следва. На всяка пета стъпка той трябваше да подтичва, за да върви редом с нея.

Каютата му на бързата куриерска совалка на ИмпСи беше още по-малка и още повече приличаше на килия от тази, в която беше на „Перегрин“. Ботари-Джесек го заключи и го остави самичък. Нямаше дори часовник. Нямаше никакви контакти, тъй като каютата имаше собствена автоматизирана система за подаване на храна, пневматично свързана с някакъв централен склад. Той насила ядеше повече от нужното, без вече да знае защо или какво може да постигне с това, освен да си осигури комбинация от удоволствие и самоунищожение. Но смъртта от затлъстяване изискваше години, а той имаше на разположение само пет дни.

Още през първия ден тялото му изневери и той се разболя. Успя да запази този факт в тайна докато стигнат до персоналната совалка, където това беше прието от изненадващо човечния часови на ИмпСи за резултат от нулевата гравитация и космическата болест, които очевидно измъчваха и него. Човекът бързо измъкна от аптечката на стената някаква лепенка против космическа болест и весело я лепна на врата му.