Читать «Огледален танц» онлайн - страница 112

Тези убийствени мисли прекъсваха единствено при хранене и сън. Той се насилваше, изяждайки цялата донесена му полева дажба, и лежеше зашеметен, в често прекъсвана дрямка. Тъй като най-много от всичко искаше да е в това състояние на забрава, придума намръщения си пазач, който три пъти на ден пъхаше през вратата таблите с храна, да му носи допълнително. И понеже никой очевидно не виждаше никаква заплаха в опразването на корабния контейнер с храна, пазачът с готовност изпълняваше желанието му.

Друг Дендарии му донесе комплект чисти дрехи на Майлс, взети от складовете на „Ариел“. Този път всички отличителни знаци грижливо бяха махнати. На третия ден той се отказа от опитите да закопчае панталоните от униформата на Нейсмит и премина на свободните корабни трикотажни панталони. И в този момент го озари вдъхновение.

„Няма да могат да ме накарат да се представям за Майлс, ако не приличам на него.“

След това нещата в главата му малко се замъглиха. Един Дендарии толкова се раздразни от непрекъснатото искане за допълнително, че домъкна цял кашон, изсипа го на пода и каза на Марк повече да не го безпокои. Марк остана сам — с плана си за спасение. Беше чувал за затворници, които само с една лъжица пробивали тунел извън килията. Не можеше ли и той да стори същото?

Нямаше друга работа, пък и като се познаваше, намери смисъла на живота си. От непоносимо много часовете за многоскоковото ускоряване през Комар изведнъж му се сториха недостатъчни. Той прочете описанията на калоричността на храните. Ако поддържаше максимално обездвижване, една табла с храна беше достатъчна за осигуряване на телесния му енергиен баланс. Всичко останало щеше да го направи да не прилича на Майлс. Ако данните бяха верни, всяка четвърта табла трябваше да дава до един килограм излишна телесна маса. Много лошо, че целият кашон съдържаше само едно меню.

Дните, които оставаха, едва ли щяха да са достатъчно за проекта му. Все пак някой и друг килограм излишно тегло на тялото му нямаше къде да се скрие. Към края, изплашен от мисълта, че времето изтича, той ядеше непрекъснато, докато почувства такава пронизваща болка, че се принуди да спре. Удовлетворението, бунтът и наказанието се сляха в едно.

Куин влезе, без да чука, и брутално запали лампите. Пълната тъмнина внезапно се смени с ярка светлина.

— Ох! — Марк се сви и вдигна ръце към очите си. Разбуден от неспокойната си дрямка, той се претърколи на леглото и погледна часовника на стената. Куин беше дошла половин дневен цикъл по-рано, отколкото бе очаквал. Ако това означаваше, че вече наближават Комаранската орбита, трябва да бяха включили на максимално ускорение. „Оо, Господи.“

— Ставай — каза Куин и сбърчи нос. — Измий се. Облечи тази униформа. — Тя сложи в краката му нещо зелено със златни отблясъци. Беше очаквал да му я подхвърли, но от почтителното й внимание заключи, че това трябва да е една от униформите на Майлс.

— Ще стана — каза Марк. — И ще се измия. Но няма да облека тази униформа. Нито никоя друга.

— Ще правиш каквото ти се каже.

— Това е бараярска офицерска униформа. Символ на истинската власт, и те съответно я пазят. И бесят всеки, който я носи без да има право. — Той отметна завивките и седна. Чувстваше се малко замаян.