Читать «Огледален танц» онлайн - страница 111

Дали животът на четирийсет и девет клона си струваше смъртта на четирима Дендарии? Дендариите, изглежда, не мислеха така. „Тези хора не бяха доброволци. Ти ги измами и те заплатиха за това с живота си.“

Беше потресен от едно неочаквано разбиране: хората не трябва да се събират като цели числа. Трябва да се събират като безкрайности.

„Не очаквах нещата да се развият по този начин.“

А клоновете? Русото момиче? Той единствен от всички знаеше, че тя не е зряла жена, както можеше да се съди по нейните телесни форми и онази специални прибавки, които така зашеметяващо изтъкваха пола й. Шейсетгодишният мозък, който беше планирано да се трансплантира в нея, несъмнено щеше да знае какво да прави с това тяло. Но Марк я беше видял така ясно в съзнанието си — с ум на десетгодишна. Не искаше да й причини болка или да я изплаши и въпреки това бе успял да направи и двете. Искаше да й достави удоволствие, да направи лицето й да грейне. „Така, както греят лицата на всички жени за Майлс?“ — присмя се вътрешният му глас.

Може би никой от клоновете нямаше да реагира така, както му се искаше. Трябваше да се откаже от тази фантазия. След десет, след двайсет години те може би щяха да му благодарят за спасените си животи. Или нямаше. „Направих всичко, каквото можах. Съжалявам.“ Някъде през втория ден беше обхванат от мисълта, че самият той е обект за трансплантиране на мозъка на Майлс. Много странно, или може би напълно логично, той не се страхуваше, че Майлс може да направи това. Но Майлс едва ли беше в състояние да отхвърли плана. Ами ако на някого му дойдеше наум, че ще е по-лесно да трансплантират мозъка на Майлс в топлото живо тяло на Марк, вместо да се мъчат с досадната работа да закърпят смъртно зейналата на гърдите му рана, плюс отделно да се справят с криотравмата? Възможността беше толкова ужасяваща, че той почти беше готов доброволно да се съгласи, само и само всичко да свърши.

Единственото нещо, което го спаси да не завие от ужас, беше мисълта, че след като криокамерата е изгубена, тази заплаха е съмнителна. Докато отново не я намерят! В тъмнината на каютата, с глава заровена във възглавницата, му дойде наум, че най-много от всичко бе желал да види, че Майлс се отнася с уважение към проявената от него смелост при спасяването на клоновете.

„Ти беше изключил тази възможност, нали?“