Читать «Огледален танц» онлайн - страница 110

С кратки, глупави фрази той описа какво точно се е опитал да направи. Всичко звучеше ужасно грозно, макар че тъкмо нейната красота го бе затруднила. Не отваряше очи. Не спомена за паниката, която го беше обзела, нито се опита да обясни причиненото му от Гален. Гърчеше се вътрешно, но казваше чистата истина. Гръбнакът му бавно остърга стената, краката му отново опряха на пода. Таура пусна ризата му и той се реши да отвори очи.

Едва не ги затвори отново като видя нескритото презрение в очите на Ботари-Джесек. С него беше свършено. Тя, която почти му съчувстваше, която беше почти мила, почти единственият му приятел тук, беше побесняла. Знаеше, че е превърнал във враг единствената личност, която може би беше говорила в негова защита. Изпита болка, убийствена болка, че е изгубил и малкото, което имаше тук.

— Когато Таура докладва, че се губи един клон — озъби се Ботари-Джесек, — Куин каза, че вие сте настояли да я вземете. Е, сега вече знаем защо.

— Не. Аз нямах намерение… нямах намерение да правя нищо. Тя наистина искаше само вода. — Той посочи чашата на пода.

Таура му обърна гръб, коленичи пак пред леглото и се обърна към клона с преднамерено любезен глас:

— Причини ли ти болка?

— Нищо ми няма — отговори Мари с разтреперан глас и издърпа блузата на раменете си. — Но този мъж наистина е болен. — Тя го погледна с недоумение и загриженост.

— Очевидно — промърмори Ботари-Джесек. Брадичката й се вирна, очите й приковаха Марк, който все още се подпираше на стената. — Вие ще останете затворен в стаята си. Пред вратата ви ще стои часови. Не се опитвайте да излезете.

„Няма. Няма!“

Изведоха Мари. Вратата се затвори със съскане, сякаш беше гилотина, която пада върху врата на жертвата. Разтреперан, той се сви на тясното си легло.

Две седмици до Комар. Искрено съжаляваше, че не беше умрял.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Първите три дни от затворничеството си Марк прекара свит на леглото и изпаднал в депресия. Беше замислил героичната си акция като спасение, а не като унищожение на хора. Започна да брои загиналите. Филипи. Норууд. Командосът на Таура. И осем сериозно ранени. Всички тези хора бяха безименни, когато планираше операцията. А и всички анонимни барапутранци. Средният джексъниански служител от сигурността беше човек, който се бие, за да може да живее. Той се чудеше дали някой от мъртвите барапутранци не е бил от хората, с които някога се е срещал или е живял в яслата за клонове. Както винаги малките хора биваха смилани на кайма, докато онези, които имаха власт и трябваше да бъдат държани отговорни, се измъкваха, разхождаха се свободно като барон Барапутра.