Читать «Огледален танц» онлайн - страница 109

Отърси се от спомените си и едва не умря, докато успее да си поеме дъх. Неизвестно как седеше не на леглото, а на пода, със спазматично вдигнати ръце и крака. Учуденото русокосо момиче, полуголо, наведено над омачканите постелки, го гледаше.

— Какво ви е? Защо спряхте? Да не би да умирате?

„Не, просто исках да съм умрял.“ Не беше честно. Той знаеше много добре откъде са условните му рефлекси. От спомен, заровен в подсъзнанието му, и за жалост, не от далечното му неясно детство, а само отпреди четири години. Не трябваше ли едно толкова ясно умствено възприятие да освобождава човек от демоните на миналото? Всеки път ли, когато се опитва да прави секс с момиче, ще има такива спазми? Или това е резултат на крайното напрежение, причинено от ситуацията? Ако ситуацията не беше толкова напрегната, с по-малко пречки, ако той наистина имаше време, вместо това припряно, потно борене, тогава може би щеше да преодолее кошмара и лудостта — или може би няма да може… той се бореше разтреперан отново да си поеме дъх. Още едно вдишване. Дробовете му отново започнаха да работят. Наистина ли имаше опасност да се задуши и да умре? Навярно след като умре, неговата истинска нервна система отново ще започне да функционира…

Вратата на каютата се отвори. Появиха се силуетите на Таура и Ботари-Джесек. Те се завзираха в полумрака. Картината пред тях накара Ботари-Джесек да изругае, а сержант Таура да пристъпи към тях два метра.

Сега, той искаше да умре сега. Но демонът в ума му не искаше да му сътрудничи. Той продължи да диша, изправи се със смъкнати до коленете панталони.

— Какво правите? — изръмжа сержант Таура. Гласът й беше застрашителен, ръмжеше като вълк. Кучешките зъби в ъглите на устата й отразяваха слабата светлина в каютата. Беше я виждал как с една ръка разкъсва човешки гърла.

Русокосото момиче се изправи на колене на леглото, страхотно изплашена, ръцете й както обикновено се опитваха да скрият и подпрат най-забележителните особености на тялото й и както обикновено само привличаха още по-силно вниманието към тях.

— Аз само помолих за вода — изскимтя тя. — Съжалявам.

Сержант Таура бързо коленичи и обърна нагоре длани, за да покаже на момичето, че не се е разгневила на нея. Марк не беше сигурен дали Мари видя жеста.

— След това какво се случи? — попита строго Ботари-Джесек.

— Той ме накара да го целуна.

Ботари-Джесек видя изпомачканото легло. В очите й проблесна ярост. Беше напрегната като опънат лък. Завъртя се на пети към него. Гласът й стана много тих.

— Опитал си се да я изнасилиш?

— Не! Не зная… Аз само…

Сержант Таура стана, хвана го за ризата — и за кожата — вдигна го и го притисна към стената. Подът беше на цял метър под краката му.

— Отговаряй, проклетнико — изръмжа тя.

Той затвори очи и пое дълбоко дъх. Не заради заплахата от страна на жените на Майлс, не. Не заради тях. А заради втората половина от унижението, което му причини Гален, което по свой начин беше по-мъчително изнасилване от първото. Когато Ларс и Мок, разтревожени, най-сетне убедиха Гален да престане, Марк беше толкова съсипан, че за малко сърцето му да спре. И Гален беше принуден да заведе ценния клон при лекаря посред нощ. При същия лекар, който по някакъв начин го снабдяваше с лекарства и хормони, с които да поддържа растежа на тялото на Марк в съответствие с тялото на Майлс. Гален обясни на лекаря обгарянията на Марк с това, че той тайно мастурбирал с шокова палка и случайно я включил, а след това не могъл да я изключи поради мускулни спазми, докато не чули виковете и не му се притекли на помощ. Лекарят се беше изкикотил. А изплашеният Марк се беше съгласил да не отрича казаното от Гален, когато остане насаме с лекаря. Все пак лекарят беше видял натъртванията и сигурно беше разбрал, че те не се връзват с разказаната му история. Но нищо не каза. Нищо не направи. Марк съжаляваше най-много за собственото си съгласие и за ужасния кикот, които го изгаряше като огън. Не можеше, нямаше да допусне Мари да си отиде с нещо подобно в душата си.