Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 70

„И въпреки това — мислеше той, — не е от жените, които биха се тревожили напразно.“

Тя го поздрави, покани го да седне и сама се настани на един стол до него. Не се наложи да я предразполага — по скоро стана обратното. Започна да задава въпросите си, а тя отговаряше с готовност, без никакво колебание. Изгарянето на бушоните, скарването между Едгар и мъжа й, изстрела, който бяха чули…

— Значи не ви се стори, че е произведен в къщата?

— Не. Мисля, че се чу отвън. Предположих, че може да е ауспух на кола.

— Докато съпругът ви и Едгар Лоусън се караха, забелязахте ли някой да напуска салона?

— Уоли вече беше отишъл да поправи осветлението. Мис Белъвър излезе скоро след това, за да донесе нещо, но не помня какво.

— Някой друг?

— Никой, доколкото знам.

— А можете ли да кажете със сигурност, мисис Сероколд?

Тя се замисли за момент.

— Не, не мога.

— Бяхте напълно погълната от скандала в кабинета, така ли?

— Да.

— И се безпокояхте от това, което може да стане?

— Не, не. Не бих се изразила, така. Всъщност не мислех, че може да се случи нещо.

— Но Лоусън е държал револвер.

— Да.

— И заплашваше с него съпруга ви?

— Да. Но не наистина.

Инспектор Къри отново почувства леко раздразнение при това твърдение.

— Нима е било възможно да сте сигурна в това, мисис Сероколд?

— Не, но аз бях. В мислите си, искам да кажа. Как се изразяват младите… да устройваш представление? Мисля, че беше точно това. Едгар е още дете. Държеше се мелодраматично и глупаво, фантазираше си, че е смел и отчаян човек. Виждаше се като наранения герой на романтична драма. Бях повече от сигурна, че няма да използва този револвер.

— Но той го е направил, мисис Сероколд.

Кари Луиз се усмихна.

— Предполагам, че е станало по невнимание.

Раздразнението отново обзе инспектор Къри.

— Не е било по невнимание. Лоусън е натиснал спусъка два пъти и е стрелял по съпруга ви. Куршумите са минали на косъм от него.

Кари Луиз го изгледа стреснато и след това стана мрачна.

— Не мога да повярвам. О, да — тя махна с ръка, за да предотврати възражението му, — сигурно трябва да повярвам, щом ми казвате. Но все пак имам чувството, че трябва да има някакво съвсем, просто обяснение. Може би доктор Мавърик ще ми го посочи.

— О, да. Доктор Мавърик без съмнение ще обясни — каза Къри намръщено. — Доктор Мавърик може да обясни всичко, сигурен съм в това.

Неочаквано мисис Сероколд го погледна:

— Зная, че нещата с които се занимаваме тук, ви се струват глупави и безсмислени и че понякога психиатрите могат да бъдат много досадни. Но все пак постигаме резултати. Имаме и неуспехи, разбира се, но и постижения. И това, което се опитваме да правим, си струва. Дори и да не ми повярвате, казвам ви, че Едгар е предан на съпруга ми и го обича. Започна да твърди онази глупост, че Луис му е баща, единствено защото иска да има баща като него. Това, което не мога да разбера, е как така изведнъж реши да прибегне до насилие. Напоследък беше толкова добре… практически напълно нормален. Всъщност на мен никога не ми се е струвал ненормален.