Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 72

Тя свали панделката и отвори капака. Вътре имаше визитна картичка. Погледна я с изненада.

— От Алекс с обич — прочете на глас. — Колко странно. Да ми изпрати кутия шоколадови бонбони точно в деня на пристигането си!

Безпокойство обзе мис Марпъл.

— Чакай малко, Кари Луиз — надигна се тя бързо. — Не ги яж още.

Мисис Сероколд я изгледа изненадано.

— Тъкмо смятах да ви почерпя.

— Недей. Чакай малко да попитам… Дали Алекс е вкъщи, знаеш ли, Джина?

— Преди малко беше в салона, струва ми се — отговори тя веднага.

След това отвори вратата и го повика.

Алекс Рестарик се появи почти веднага.

— Мила моя! Значи си станала? И не се чувстваш зле?

Той се приближи до мисис Сероколд и я целуна нежно и по двете бузи.

— Кари Луиз иска да ти благодари за шоколадовите бонбони — каза мис Марпъл.

Алекс се изненада.

— Какви бонбони?

— Тези тук — отвърна Кари Луиз.

— Но аз не съм изпращал никакви бонбони, скъпа!

— В кутията намерихме твоята картичка — обади се мис Белъвър.

Алекс се вгледа.

— Да, моята е. Колко странно. Колко странно! Но не са от мен.

— Наистина е странно — съгласи се мис Белъвър.

— Изглеждат апетитно — обади се Джина. — Гледай, бабо! Тук в средата има от любимите ти пияни вишни.

Мис Марпъл взе кутията внимателно, но твърдо. Без да каже дума повече, тя излезе от стаята и тръгна да търси Луис Сероколд. Не го намери веднага, защото беше отишъл до колежа — откри го в кабинета на доктор Мавърик. Сложи бонбоните на масата пред него. Той изслуша краткия й разказ. Лицето му изведнъж стана строго и замислено.

Съвсем внимателно с доктора започнаха да вадят бонбон след бонбон и внимателно да ги оглеждат.

— Мисля — каза Мавърик, — че ето тези, които съм отделил, почти сигурно са пипани. Виждате ли колко неравен е шоколадът отдолу? Смятам, че веднага трябва да се проверят.

— Но това ми изглежда невероятно! — възкликна мис Марпъл. — Та всеки в къщата би могъл да се отрови!

Луис кимна. Лицето му все още беше пребледняло и строго.

— Да… Това е жестокост… безумие… — той млъкна. — Всъщност, струва ми се, че тези бонбони са с вишнев пълнеж. Карълайн ги обича много. Разбирате ли, направил го е човек, който знае доста неща.

Мис Марпъл се обади тихо:

— Ако е както подозирате… ако в бонбоните има… отрова, боя се, че ще се наложи да кажем на Кари Луиз за какво става дума. Тя трябва да е нащрек.

— Да — отвърна тежко Луис Сероколд. — Ще научи, че някой се мъчи да я убие. Струва ми се, за нея ще е почти невъзможно да повярва.

Глава 16

I.

— Мис, вярно ли се е появил страшен отровител?

Джина подскочи и махна косата от челото си, когато до ушите й достигна дрезгавият шепот. По бузите и панталоните й имаше боя. Тя и подбраните й помощници се трудеха над декора „Нил при залез“ за следващата театрална постановка.

Въпросът зададе именно един от тях. Беше Ърни — момчето, което й бе дало такъв ценен урок по боравене с ключалки. Пръстите му бяха също толкова ловки и при дърводелската работа и той беше един от най-запалените й помощници в театъра.