Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 71

Инспекторът не оспори последното.

Вместо това продължи:

— Револверът в ръцете на Едгар Лоусън принадлежи на съпруга на внучката ви. Предполагам, че го е взел от стаята му. А сега ми отговорете, виждали ли сте досега това оръжие?

В дланта му се намираше малкият черен автоматичен пистолет.

Кари Луиз го погледна.

— Не, не мисля.

— Намерих го в стола за рояла. Наскоро е стреляно с него. Все още не сме го изследвали изцяло, но мога да заявя с почти пълна сигурност, че това е оръжието, с което е бил убит мистър Гулбрандсен.

Тя се намръщи.

— И го намерихте в стола за рояла?

— Под някакви много стари ноти. Музика, бих казал, която не е свирена от години.

— Бил е скрит, така ли?

— Да. Помните кой седеше на рояла снощи, нали?

— Стивън Рестарик.

— И свиреше ли?

— Да. Съвсем тихо. Някаква тъжна мелодийка.

— Кога престана да свири, мисис Сероколд?

— Кога е престанал? Не знам.

— Но престана, нали? Не е свирил през цялото време, окато е траела караницата.

— Не. Музиката просто замря.

— А самият той стана ли от стола?

— Не знам. Нямам представа какво е правил, докато не дойде до вратата на кабинета и не се опита да я отвори.

— Има ли някаква причина, поради която Стивън Рестарик да желае смъртта на Кристиян Гулбрандсен?

— Никаква. Не смятам, че го е направил той — добави тя замислено.

— Може би Гулбрандсен е научил нещо компрометиращо за него?

— Малко вероятно.

Инспектор Къри изпита лудо желание да й каже: „Прасетата могат и да полетят, но е малко вероятно да станат птици.“ Това беше поговорка, която помнеше от баба си. Сигурен бе, че и мис Марпъл я знае.

III.

Кари Луиз слезе по широката стълба и от три различни посоки към нея се спуснаха три жени. Джина дойде откъм дългия коридор, мис Марпъл от библиотеката, а мис Белъвър — от големия салон. Първа заговори Джина:

— Бабо! — възкликна тя развълнувано. — Добре ли си? Не са те тормозили или нещо такова, нали?

— Разбира се, че не, Джина. Какви странни неща ти се въртят в главата! Инспектор Къри беше очарователен и много внимателен.

— Така и трябва да бъде — намеси се мис Белъвър. — Кара, тук е цялата ти поща и един колет. Тъкмо щях да ги кача горе.

— Донеси ги в библиотеката — каза Кари Луиз. Четирите жени влязоха вътре.

Бяха двадесет или тридесет писма. Кари Луиз седна и започна да ги отваря. След това ги подаваше на мис Белъвър, която ги сортираше на купчинки. Тя обясни на мис Марпъл:

— Има три основни категории. Първата са от роднините на момчетата. Тях предавам на доктор Мавърик За писмата с разни молби се грижа аз. Останалите са лични. Кара ми казва какво да правя с тях.

След като приключиха с кореспонденцията, Кари Луиз насочи вниманието си към колета и сряза канапа с ножицата.

От елегантната опаковка се показа кутия хубави шоколадови бонбони, завързана със златна панделка.

— Някой трябва да си е помислил, че имам рожден ден — каза мисис Сероколд с усмивка.