Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 68

— Да-а-а…

— Не мислиш ли така, Джейн? Струва ми се, че би трябвало.

— Кристиян беше убит — отвърна мис Марпъл замислено.

— Да… разбирам какво искаш да кажеш. Мислиш, че това има значение?

— А ти не мислиш ли?

— Не и за Кристиян. Да, за този, който го е убил.

— А имаш ли представа кой може да е?

Мисис Сероколд поклати глава озадачено.

— Не, никаква. Дори не мога да предположа защо го е направил. Вероятно има нещо общо с предишното му идване преди месец. Не смятам, че без сериозна причина би дошъл тук толкова скоро. Каквото и да е, започнало е тогава. Непрекъснато мисля, но не мога да си спомня нищо особено. О! Бяха същите хора, които и сега са тук… Да, и Алекс се бе върнал от Лондон по това време… И Рут.

— Рут?

— Обичайното прескачане.

— Рут — каза мис Марпъл отново. Умът й работеше трескаво. Кристиян Гулбрандсен и Рут? Рут си бе тръгнала разтревожена и смутена, без да е наясно защо. Единственото, което беше в състояние да каже, бе, че нещо в този дом не е наред. А Кристиян Гулбрандсен е подозирал или е бил уверен в това, което Рут инстинктивно е усещала. Той се е съмнявал, че някой се опитва да отрови Кари Луиз. По какъв начин бе стигнал до това подозрение? Какво беше чул или видял? Дали и Рут не бе видяла или чула същото, без да осъзнае какво точно означава то? На мис Марпъл й се искаше да разбере какво би могло да е това нещо. Смътното подозрение, че е свързано (каквото и да е то) с Едгар Лоусън, й се струваше малко вероятно, тъй като Рут не бе споменала нищо за младежа.

Мис Марпъл въздъхна.

— Всички вие криете нещо от мен, нали? — попита Кари Луиз.

Мис Марпъл леко се стресна, когато чу спокойния й глас.

— Защо говориш така?

— Защото е истина. Джули не, но всички останали. Дори и Луис. Той дойде докато закусвах и се държа доста странно. Опита кафето ми и дори хапна малко от препечения хляб и мармалада. Това е твърде необичайно за него, защото пие само чай и не обича мармалад… Трябва да е мислел за нещо и да е забравил да закуси. Понякога забравя да се храни… Изглеждаше толкова угрижен и улисан.

— Убийството е нещо… — започна мис Марпъл.

— О, зная! Убийството е нещо ужасно. Но това не е първото убийство, което виждам. Ти също си имала работа с подобни неща, нали, Джейн?

— Да, да… Така е — призна мис Марпъл.

— Рут ми каза.

— Последния път, когато беше тук ли?

— Не, не мисля. Не мога да си спомня точно. — Говореше неясно, разсеяно.

— За какво мислиш, Кари Луиз?

Мисис Сероколд се усмихна, сякаш се връщаше от някъде, много далеч.

— Мислех за Джина — отговори тя. — И за това, което каза ти за Стивън Рестарик. Знаеш ли, Джина е много мило същество и наистина обича Уоли. Сигурна съм в това.

Мис Марпъл не каза нищо.

— Момичетата като Джина обичат да си придават важност понякога — мисис Сероколд говореше почти умолително. — Те са млади и им харесва да усещат силата си. Това е съвсем естествено. Зная, че Уоли Хъд не е мъжът, за когото си мислехме, че ще се омъжи, и при нормални обстоятелства никога не би попаднала на него. Но го е срещнала, влюбила се е и… Предполагам тя най-добре знае какво прави.