Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 69

— Сигурно е така — съгласи се Мис Марпъл.

— Но толкова е важно да е щастлива!

Мис Марпъл изгледа приятелката си с любопитство.

— Важно е всички да са щастливи.

— Да, но Джина е много особен случай. Когато взехме майка й… когато осиновихме Пипа… чувствахме, че правим нещо като експеримент, който просто трябва да бъде успешен. Виждаш ли, майката на Пипа…

Кари Луиз замълча.

Мис Марпъл попита:

— Коя беше майката на Пипа?

— Ерик и аз се споразумяхме да не казваме на никого. Дори самата тя не знаеше.

— Аз бих искала да знам.

Мисис Сероколд я изгледа неуверено.

— Не от обикновено любопитство — продължи мис Марпъл. — Всъщност… хм… налага се да ми кажеш. Мога да пазя тайна, уверявам те.

— Винаги си можела, Джейн — Кари Луиз се усмихна при спомена. — Доктор Голбрайт… Сега е епископ на Кроумър, той знае. Но никой друг. Майка й беше Катрин Елсуърт.

— Елсуърт? Това не беше ли жената, отровила мъжа си с арсеник? Доста нашумял случай.

— Да.

— Обесиха ли я?

— Да. Но, знаеш ли, никак не беше сигурно, че тя го е направила. Мъжът й беше пристрастен към арсеника… по онова време не разбираха много от такива неща.

— Но тя е изкисвала мухоловки, нали?

— Така твърдеше прислужницата, а тя, винаги сме го мислили, беше пълна със злоба.

— И Пипа е била нейна дъщеря?

— Да, Ерик и аз решихме да й дадем нов шанс в живота… с обич и грижи и всичко, от което се нуждае едно дете. Мисля, че успяхме. Пипа беше… самата себе си. Най-сладкото, най-щастливото същество под слънцето.

Мис Марпъл не каза нищо в продължение на доста време.

Кари Луиз се обърна към нея.

— Вече съм готова. Моля те, предай на инспектора, ако обича, да се качи във всекидневната ми. Сигурна съм, че няма да възрази.

II.

Инспектор Къри не възрази. Дори се зарадва, че ще се срещне с мисис Сероколд на нейна собствена територия.

Докато стоеше и я чакаше, огледа стаята. Обстановката не отговаряше на представите му за „будоар на богата жена“.

Имаше старомодно канапе и няколко доста неудобни стола от викторианската епоха с облегалки от вито дърво. Тапицериите им бяха стари и избелели, но десенът — рисунки на Кристалния дворец — приятен. Стаята бе една от по-малките, но въпреки това по размер значително превишаваше всекидневните в повечето съвременни къщи.

Ала с уютната си претрупаност, с малките масички украшения и фотографии изглеждаше добре. Къри се вгледа в една избеляла снимка на две момиченца — едното чернокосо и жизнено, другото — почти невзрачно, отправило начумерен поглед към света изпод тежък бретон. Бе видял това изражение същата сутрин. „Пипа и Милдред“ пишеше отдолу. На стената бе окачен и портрет на Ерик Гулбрандсен — в тежка абаносова рамка със златен ръб. Къри тъкмо намери една фотография на хубав мъж, чиито очи се бяха сбръчкали от смях, когато вратата се отвори и влезе мисис Сероколд.

Беше облечена в черно — безплътно и прозрачно черно. Бяло-розовото й лице изглеждаше удивително малко под короната от сребриста коса и крехкият й вид силно впечатли инспектора. Сега разбра много от нещата, които бе чул досега и които го бяха озадачили. Разбра защо всички толкова много държат да бъде щадена мисис Сероколд.