Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 59

— Изненадан сте, нали, мистър Рестарик?

— Да, несъмнено. Когато Алекс ми каза, просто не можах да повярвам.

— Кой според вас би могъл да дава арсеник на мисис Сероколд?

За миг на красивото лице на Стивън Рестарик се появи усмивка.

— Не както обикновено. Можете да изключите съпруга. Луис Сероколд няма какво да спечели. Освен това боготвори жена си. Не би понесъл да я заболи и малкият пръст.

— Тогава кой? Имате ли някакво предположение?

— О, да. Дори съм сигурен.

— Моля обяснете. Стивън поклати глава.

— Сигурен съм в психологически смисъл. Нищо повече от това. Нямам никакви доказателства. Вие може и да не се съгласите.

Стивън Рестарик продължи да говори безгрижно, а в това време инспектор Къри рисуваше котенца на листа пред себе си.

Мислеше три неща. Едно, че Стивън Рестарик има високо мнение за себе си, второ, че Стивън Рестарик и брат му представляват обединен фронт, и трето, че Стивън Рестарик е хубав мъж, а Уолтър Хъд не е.

Чудеше се и за още две неща — какво разбира Стивън под „психологически смисъл“ и дали е възможно да е виждал Джина от мястото, където е бил. Струваше му се, че не.

III.

Джина внесе екзотичен блясък в готическия полумрак на библиотеката. Дори инспектор Къри примигна, когато видя сияещата млада жена да сяда и да се навежда напред над масата, за да попита нетърпеливо:

— Е?

Инспектор Къри погледна червената й блуза и зелените й памучни панталони и отбеляза сухо:

— Виждам, че не сте в траур, мисис Хъд.

— Нямам нищо черно — отговори тя. — Зная, че всеки трябва да има по нещо и да го носи с перли. Но аз нямам. Мразя черното. Мисля, че е ужасно и трябва да го носят само чиновници, прислужници и други такива. А и Кристиян Гулбрандсен не ми е истински роднина. Той е доведен син на баба ми.

— Предполагам, че не сте го познавали много добре?

Джина поклати глава.

— Когато бях малка, е идвал само три-четири пъти. По време на войната заминах за Америка и се върнах тук едва преди шест месеца.

— Дойдохте с намерение да останете, така ли? Не сте само на гости?

— Още не съм мислила — отвърна Джина.

— Снощи, когато мистър Гулбрандсен се прибра в стаята си, вие бяхте в големия салон, нали?

— Да. Той каза „лека нощ“ и излезе. Баба го попита дали има всичко необходимо и той отговори, че Джули се е погрижила. Не точно с тези думи, но в този смисъл. Каза, че имал да пише някакви писма.

— И после?

Джина описа сцената, разиграла се между Луис и Едгар Лоусън. Беше съвсем същата, като тази, която инспектор Къри вече бе слушал много пъти, но в устата на Джина тя звучеше по-различно, имаше друг цвят. Превръщаше се в драма.

— Револверът на Уоли — каза тя. — Представете си Едгар да има куража да влезе в стаята и да го вземе! Никога не бих повярвала такова нещо!

— Обезпокоихте ли се, когато двамата влязоха в кабинета и Едгар Лоусън заключи вратата?