Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 60

— О, не! — отвърна Джина и отвори огромните си кафяви очи много широко. — Даже ми беше забавно. Беше така фалшиво и така безумна театрално! Всичко, което прави Едгар, е чисто и просто смешно. Не мога да го взема насериозно нито за миг.

— Дори когато стреля два пъти?

— Е да. Тогава всички си помислихме, че въпреки всичко е убил Луис.

— И това ли ви беше забавно? — не можа да се сдържи инспекторът.

— О, не! Бях ужасена! Всички бяхме… Освен баба. Дори и окото й не мигна.

— Това ми се струва доста забележително.

— Не съвсем. Тя си е такъв човек. Сякаш не живее на този свят. Просто не вярва, че може да се случи нещо лошо. Много е мила.

— Кой беше в салона по време на тази сцена?

— О, всички бяхме там. Освен чичо Кристиян, разбира се.

— Не всички, мирис Хъд. Някои хора са влизали и излизали.

— Така ли? — попита Джина изненадано.

— Съпругът ви например. За да поправи осветлението.

— Да, Уоли много го бива за тези неща.

— Доколкото ми е известно, по време на отсъствието му се е чул изстрел. Всички вие сте решили, че звукът идва откъм парка, нали?

— Не помня… О, да, това беше точно след като светнаха лампите и Уоли се върна.

— Напускал ли е салона някой друг?

— Не мисля. Не помня.

— Къде се намирахте, мисис Хъд?

— До прозореца.

— Близо до вратата към библиотеката?

— Да.

— А вие самата излизахте ли?

— Да излизам? При цялото това вълнение!? Разбира се, че не.

Каза го сякаш беше скандализирана.

— Къде точно бяха другите?

— Повечето около камината, струва ми се. Леля Милдред плетеше, а също и леля Джейн… искам да кажа мис Марпъл… баба само седеше.

— А мистър Стивън Рестарик?

— Стивън? Най-напред свиреше на рояла. Не знам къде отиде след това.

— Мис Белъвър?

— Суетеше се наоколо както винаги. Тя никога не сяда. Търсеше някакви ключове или не знам какво. — И Джина попита неочаквано: — Какво е това с лекарството на баба? Да не би аптекарят да е сбъркал и да й е дал нещо друго?

— Кое ви кара да мислите така?

— Защото шишенцето изчезна и Джули обърна къщата наопаки да го търси. Голяма паника. Алекс й каза, че полицаите са го взели. Вярно ли е?

Вместо да отговори, инспектор Къри попита:

— Споменахте, че мис Белъвър е била обезпокоена, така ли?

— О, Джули винаги създава паника — отвърна Джина безгрижно. — Харесва й да го прави. Понякога се чудя как баба я търпи.

— Един последен въпрос, мисис Хъд. Имате ли някакво предположение кой може да е убил Кристиян Гулбрандсен и защо?

— Струва ми се, че е някой от смахнатите. Другите са разумни. Наистина… Искам да кажа, че могат да ударят някого, за да го ограбят… да вземат пари или бижута, но не за забавление. Но някой от смахнатите… наричат ги психически неуравновесени… може да го е направил и за развлечение, не мислите ли? Защото не виждам каква друга причина може да има, за да убият чичо Кристиян, освен за удоволствие… Не, нямам предвид точно удоволствие, но…

— Трудно ви е да си представите някакъв мотив, така ли?

— Да, това имах предвид — отвърна Джина с благодарност. — Не е бил ограбен, нали?