Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 58

— Не намеквате ли, че Едгар Лоусън е влюбен в мисис Хъд? — попита инспектор Къри.

Стивън отвърна весело:

— О, да. Всъщност и всички ние, повече или по-малко! На нея това й харесва.

— А харесва ли на съпруга й?

— Той се спотайва. Сигурно страда. Знаете ли, това не може да продължава все така. Имам предвид брака им. Не след дълго ще се разделят. Един от тези военновременни романи…

— Много интересно — каза инспектор Къри. — Но се отклоняваме от темата, която е убийството на Кристиян Гулбрандсен.

— Да, така е — съгласи се Стивън. Но не мога да ви помогна с нищо по нея. Седях пред рояла и не станах от там, докато Джули не дойде с някаква връзка ръждясали ключове, с които се помъчи да отвори вратата на кабинета.

— Бяхте при рояла… А непрекъснато ли свирехте?

— Тих акомпанимент към борбата на живот и смърт в кабинета? Не, престанах да свиря, когато темпото се ускори. Не че имах някакви опасения за резултатите. Луис притежава това, което наричам въздействащо око. Би могъл да прекърши Едгар само като го погледне.

— И въпреки това Едгар Лоусън е стрелял два пъти по него.

Стивън поклати леко глава.

— Просто играеше роля, нищо повече. Забавляваше се. Майка ми правеше същото. Умряла е или е избягала с някого, когато съм бил едва четиригодишен, но много добре си спомням как вилнееше с пистолет в ръка, ако нещо я изкараше от нерви. Веднъж го направи в един нощен клуб. Нарисува фигурка на стената… Тя бе много добър стрелец… Създаде доста неприятности. Беше танцьорка, рускиня.

— Наистина. Мистър Рестарик, можете ли да ми кажете кой е напускал салона, докато сте били там… по времето, за което става дума?

— Уоли, за да поправи осветлението. Джулиет Белъвър, за да намери ключ за вратата на кабинета. Никой друг, доколкото знам.

— Ако някой е излизал, бихте ли могли да забележите?

Стивън се замисли.

— Сигурно не. Ако се е измъкнал на пръсти и след това се е върнал… Беше много тъмно и освен това вниманието ни беше насочено към караницата в кабинета.

— А има ли някой, за когото сте сигурен, че е останал там през цялото време?

— Мисис Сероколд… Да, и Джина. За тях мога да се закълна.

— Благодаря ви, мистър Рестарик.

Стивън тръгна към вратата, но там се поколеба и се върна.

— Какво е това за арсеника, инспекторе?

— Кой ви е говорил за арсеник?

— Брат ми.

— А, да.

— Да не би някой да е давал арсеник на мисис Сероколд? — попита Стивън.

— Защо решихте, че точно на мисис Сероколд?

— Зная какви са симптомите на отравяне с арсеник. Периферен неврит, нали? Това, от което тя страда напоследък, много напомня за тях. Освен това снощи Луис грабна лекарството от ръцете й. Това ли е ставало тук?

— Въпросът се разследва — отвърна инспектор Къри с възможно най-официален тон.

— Тя самата знае ли?

— Мистър Сероколд настояваше да не я… безпокоим.

— „Безпокоим“ не е точната дума, инспекторе. Мисис Сероколд никога не се безпокои… Това ли се крие зад смъртта на Кристиян Гулбрандсен? Да не би да е наумил, че някой я трови… Но как би могъл да научи? Всичко това изглежда много невероятно. Просто не мога да го проумея.