Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 61

— Но вие знаете, че сградата на колежа се заключва и се охранява много добре. Никой не може да излезе оттам без разрешение.

— Не вярвайте на това — отговори Джина развеселено. — Тези момчета са в състояние да се измъкнат отвсякъде! На колко номера само ме научиха!

— Жизнено същество — намигна Лейк на Къри, когато Джина излезе. — За първи път я виждам отблизо. Хубава фигура. Наистина прилича на чужденка.

Инспектор Къри го изгледа хладно. Сержант Лейк побърза да добави, че Джина била много весела:

— Изглежда всичко това я забавляваше.

— Не знам дали Стивън Рестарик е прав, когато казва, че бракът й няма да издържи още дълго, но забелязах как държеше да ни увери, че Уолтър Хъд се е върнал в салона преди да са чули изстрела.

— А всичко останали твърдят обратното.

— Именно.

— Освен това тя не каза, че мис Белъвър е търсила ключовете извън салона.

— Не — поклати глава инспекторът замислено. — Не каза…

Глава 14

I.

Милдред Стрет подхождаше на библиотеката доста повече от Джина Хъд. У нея нямаше нищо екзотично. Беше облечена в черно, носеше брошка от оникс, а внимателно оформената й сива коса бе прибрана в мрежа. Изглеждаше, както си помисли инспектор Къри точно като вдовица на пастор, което бе странно, защото твърде малко хора приличат на това, което са в действителност.

Дори в присвитата линия на устните й имаше нещо аскетично и мъченическо. Беше олицетворение на Християнската издръжливост или може би на Християнската сила. „Но не — помисли си Къри — и на Християнското милосърдие.“

Освен това бе повече от ясно, че мисис Стрет е обидена.

— Струваше ми се редно поне да ме уведомите кога ще имате нужда от мен, инспекторе. Бях принудена да чакам цяла сутрин!

„Наранено е чувството за собствената й стойност“ — помисли си Къри и побърза да налее вода във воденицата.

— Много съжалявам, мисис Стрет. Предполагам, че нямате истинска представа как точно процедираме. Започваме с по-маловажните показания, за да се отървем от тях, така да се каже. Много важно е хората, на чиито преценки можем да разчитаме, наблюдателните хора, да останат последни, за да можем да сверим показанията на всички останали.

Мисис Стрет омекна видимо.

— Да, разбирам… Не си давах сметка, че…

— Вие сте зряла жена, мисис Стрет. Познавате света, в който живеем. И нещо повече, тази къща е вашият дом, вие сте дъщерята на семейството. Предполагам, ще можете да ми разкажете всичко за хората тук.

— Разбира се, че мога — отвърна Милдред Стрет.

— Надявам се, разбирате колко много бихте ни помогнали да разкрием убиеца на Кристиян Гулбрандсен.

— А това нима не е очевидно? Нима не е напълно ясно кой уби брат ми?

Инспектор Къри се облегна назад. Ръката му поглади: малките мустачки.

— Ами… — започна той. — Трябва да сме внимателни. Смятате, че е ясно, така ли?

— Разбира се! Този ужасен американец, мъжът на горката Джина. Той е единственият външен човек тук. Не знаем абсолютно нищо за него. Предполагам, че е някой от зловещите американски гангстери.

— Но това не би обяснило докрай посегателството върху живота на Кристиян Гулбрандсен, нали? Защо му е било да го убива?