Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 45

— Не желаете ли да предявите обвинения срещу него?

— Това би било възможно най-лошото решение… За него, имам предвид.

— Честно казано, мистър Сероколд, мисля, че това момче трябва да бъде поставено под наблюдение. Човек, който стреля с револвер, защото страда от комплекси… Трябва да мислим и за обществото, нали?

— Поговорете за това с доктор Мавърик — настоя Луис Сероколд. — Той ще ви даде професионално мнение по въпроса. Във всеки случай със сигурност не Едгар е убил Кристиян Гулбрандсен. Беше в този кабинет и заплашваше мен.

— Точно за това щеше да стане дума, мистър Сероколд. Досега говорихме за вън. Изглежда всеки би могъл да влезе отвън, защото вратата към терасата не е била заключена. Но вътре съществува едно по-тясно поле и предвид на това, което ми казахте, мисля че трябва да му обърнем много сериозно внимание. Вероятно никой, с изключение на възрастната мис… да, мис Марпъл, която случайно е погледнала през прозореца на стаята си. Никой не е знаел, че сте успели да разговаряте насаме с мистър Гулбрандсен. Ако е така, може би той е бил убит, за да не успее да ви предаде подозренията си. Разбира се, твърде рано е да се каже какви други мотиви съществуват. Мистър Гулбрандсен е бил богат човек, нали?

— Да, беше много богат. Има синове, дъщери, внуци… Предполагам, че всички те ще получат материални облаги вследствие на смъртта му, но не мисля, че някой от семейството му е в Англия, а освен това всички те са много почтени хора. Доколкото ми е известно, сред тях няма черна овца.

— Имаше ли някакви врагове?

— Струва ми се невероятно да е имал. Той просто не беше такъв човек.

— Значи нещата опират до тази къща и обитателите й, нали? Кой от хората вътре би могъл да го е убил?

Луис Сероколд отговори бавно:

— Трудно мога да преценя. Някой от персонала, членовете на домакинството ми, гостите. Предполагам, че за вас всички те са възможни извършители. Доколкото си спомням само служителите не бяха в големия салон, когато Кристиян се прибра в стаята си. Докато аз бях там, никой не е излизал.

— Никой?

— Мисля… — Луис се намръщи от усилието да си припомни. — О, да. Изгоряха някакви бушони и лампите угаснаха. Уолтър Хъд отиде да ги поправи.

— Това е младият американец, нали?

— Да… Естествено не знам какво е станало, след като аз и Едгар влязохме тук.

— Значи не можете да ми кажете нищо по-определено, мистър Сероколд?

Луис Сероколд поклати глава.

— Не, боя се, че не съм в състояние да ви помогна. Всичко това е просто невъобразимо!

Инспектор Къри въздъхна.

— Мистър Гулбрандсен е бил застрелян с малък автоматичен пистолет. Знаете ли дали някой в къщата има такова оръжие?

— Нямам представа. Струва ми се много невероятно.

Инспектор Къри отново въздъхна.

— Моля ви, предайте на всички, че вече могат да си лягат. Ще разговарям с тях утре.

Когато Луис Сероколд излезе от стаята, инспектор Къри погледна Лейк:

— Е, какво ще кажеш?

— Знае… или мисли, че знае кой е убиецът — отвърна Лейк.

— Да. Съгласен съм с теб. И това никак не му харесва…