Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 47

— Дори не са сложили черни вратовръзки.

Милдред, без да е ясно дали се обръща към Вселената или към мис Марпъл.

— Предполагам — отвърна мис Марпъл, — че не са знаели предварително какво ще се случи тук.

Джина помръдна и Милдред Стрет я изгледа строго.

— Къде е Уолтър тази сутрин?

Джина се изчерви.

— Не знам. Не съм го виждала.

Седеше неловко като гузно дете.

Мис Марпъл се надигна.

— Ще отида в библиотеката.

II.

Луис Сероколд стоеше край прозореца в библиотеката.

Освен него нямаше никой друг.

Когато мис Марпъл влезе, той се обърна и тръгна към нея с протегната ръка.

— Надявам се, че не се чувствате зле заради сътресението, което преживяхте. Да си толкова близо до нещо, което без съмнение е убийство… трябва да е твърде тежко за човек, който не е виждал подобни неща преди това…

Скромността попречи на мис Марпъл да заяви, че вече отдавна е свикнала с убийствата. Задоволи се само да отбележи, че животът в Сейнт Мери Мийд далеч не е така безоблачен, както си мислят външните хора.

— В селата се случват доста зловещи неща, уверявам ви. Човек там има възможност да се сблъска с това, което няма как да види в града.

Луис Сероколд слушаше учтиво, но само с едното ухо.

— Имам нужда от помощта ви — каза той простичко.

— Разбира се, мистър Сероколд.

— Става дума за нещо, което засяга жена ми. Карълайн. Струва ми се, че сте доста привързана към нея?

— Да, наистина. Нея всички я обичат.

— И аз смятах така, но изглежда съм се лъгал. С позволението на инспектор Къри, ще ви съобщя нещо, което никой друг и не подозира. А по-точно, знае го само един човек.

Накратко повтори това, които бе разказал на инспектор Къри предишната вечер. Мис Марпъл доби ужасен вид.

— Не мога да го повярвам, мистър Сероколд! Наистина не мога!

— Точно така се чувствах и аз след разговора си с Кристиян Гулбрандсен.

— Бих се заклела, че горката Кари Луиз няма никакви врагове!

— Наистина изглежда невероятно да има. Но давате ли си сметка какво означава това? Отравянето… бавното отравяне… определено е дело на някой от семейния кръг. Някой съвсем близо до нас…

— Ако е истина. Сигурен ли сте, че мистър Гулбрандсен не се е заблудил?

— Кристиян не се бе заблудил. Той бе твърде предпазлив, за да твърди такова нещо, без да има основание. Освен това полицаите взеха лекарството на Карълайн и пробата от съдържанието му. И в двете са открили арсеник… А арсеник не й е бил предписван. Количествените анализи ще отнемат повече време, но наличието на арсеник е установено със сигурност.

— Значи ревматизмът й… Проблемите с ходенето… Всичко това…

— Да, схващането на краката е типично, доколкото успях да разбера. Освен това, преди идването ви Карълайн прекара две тежки стомашни кризи… И през ум не ми беше минало, докато не дойде Кристиян…

Той млъкна.

— Значи Рут е била права!

— Рут?

Луис Сероколд изглеждаше изненадан. Мис Марпъл се изчерви.

— Има нещо, което не знаете. Не дойдох тук случайно. Ако позволите да обясня… Боя се, че изразявам толкова зле… Моля ви да имате търпение.