Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 43

— Не ми каза, но и не мисля, че знаеше кой е давал отровата. Може би е подозирал някого. Изглежда действително е подозирал когото трябва, защото иначе нямаше да го убият.

— Но не спомена име пред вас?

— Не. Разбрахме се да проучим въпроса изцяло и той предложи да поискаме съвет от доктор Голбрайт, епископа на Кроумър. Той е стар приятел на семейство Гулбрандсен и също е попечител на Института. Невероятно мъдър и опитен човек е и би помогнал много на жена ми, ако… ако се наложеше да споделим с нея подозренията си. Щяхме да се посъветваме с него дали да уведомим полицията.

— Доста странно — поклати глава инспектор Къри.

— След вечеря Гулбрандсен отиде да напише писмо на доктор Голбрайт. Застреляли са го, когато го е пишел.

— Откъде знаете?

Луис отговори спокойно:

— Аз го взех от машината. Ето го.

Той извади от джоба на сакото си сгънат лист и го подаде на инспектора.

— Не трябваше да пипате каквото и да било — каза Къри рязко.

— Не съм пипал нищо друго. Знам, че това, което съм направил, във вашите очи изглежда непростимо, но имаше много сериозна причина. Бях сигурен, че жена ми ще поиска да влезе в стаята, и се боях, че може да го прочете. Признавам вината си, но не съжалявам за постъпката си. Готов съм да направя всичко — абсолютно всичко, — за да спестя страданието на съпругата си.

Инспектор Къри не каза нищо повече и зачете писмото:

Скъпи доктор Голбрайт,

Моля ви, ако не ви затруднява, да дойдете в Стонигейтс колкото се може по-бързо. Възникна много сериозен проблем и не зная как да реагирам. Зная колко дълбока е привързаността ви към нашата мила Кари Луиз и колко бихте се разтревожили, ако нещо й причини страдание. Доколко трябва да й кажем? Колко можем да скрием от нея? Ето това са въпросите, на които ми е трудно да отговоря.

Казано накратко, имам причини да смятам някой бавно отравя тази мила и добра жена. За първи път се усъмних в това, когато…

Тук писмото прекъсваше.

— И когато е стигнал дотук, Кристиян Гулбрандсен е бил прострелян, така ли? — попита Къри.

— Да.

— Но защо, по дяволите, писмото е останало пишещата машина?

— Мога да си представя две причини. Първата е, че убиецът не е знаел на кого пише Гулбрандсен и за какво става дума в писмото му. Втората е, че може би не е имал време. Ако е чул, че някой приближава, се е наложило веднага да избяга, за да не го забележат.

— Значи Гулбрандсен не ви е казал кого подозира?

Последва кратка пауза и Луис Сероколд отговори:

— Не. Кристиян беше извънредно коректен човек.

— А как според вас е била давана тази отрова… арсеник, или каквото и да било друго?

— Мислих за това докато се преобличах за вечеря и ми се стори, че най-удобният начин е с някакво лекарство. Жена ми взима едно тонизиращо средство… Не допуснах да става с храната, защото всички ядем едно и също. За Карълайн не се приготвя нищо отделно. Всеки би могъл да добави арсеник в шишенце с лекарство.

— Трябва да се изследва това лекарство.

— Вече взех проба от него — кимна Луис. — Малко преди вечеря.

Той извади от чекмеджето на бюрото малко шишенце, запушено с коркова тапа, в което имаше червеникава течност.