Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 44

— Съобразили сте всичко, мистър Сероколд. — Къри го изгледа с любопитство.

— Всичко трябва да се прави навреме. Попречих на съпругата си да изпие обичайната доза. Чашата все още е в големия салон. Шишенцето с оставалото лекарство е в трапезарията.

Къри се наведе напред и заговори тихо, изоставяйки официалния тон:

— Извинете ме, мистър Сероколд, но не мога да схвана защо толкова държите да скриете всичко това от жена си. Боите се, не ще се изплаши? Не е ли по-добре за нея, ако я предупредите?

— Да, да. Може би сте прав. Но ми се струва, че не разбирате… Би било трудно, ако не познавате Карълайн. Тя, инспектор Къри, е идеалист, абсолютно доверчив човек. За нея може да се каже, че не вижда злото, не чува злото, не говори за злото. За нея би било немислимо, някой да се опитва да я убие. Но трябва да отидем и по-далеч. Не става дума за „някой“. В този случай… разбирате, нали? Вероятно става дума за човек, който й е много скъп и близък…

— Значи така смятате?

— Трябва да погледнем фактите такива, каквито са. Съвсем наблизо живеят двеста осакатени личности, които често са изразявали себе си чрез жестоко и безсмислено насилие. Но никое от момчетата не може да бъде заподозряно в този случай. Това бавно отравяне би могъл да осъществи само човек, който непрекъснато е със семейството. Става дума за хората, които са в тази къща — съпругът й, дъщеря й, внучката й, съпругът на внучката й, доведеният й син, когото тя смята за свой собствен, мис Белъвър — преданата й прислужница и приятелка от много години. Всички те са й много близки и тя ги обича… И въпреки това подозрението пада върху тях. Нима наистина е така?

— Има и външни хора — отбеляза Къри бавно.

— Да, така е. Доктор Мавърик, няколко души от персонала, с които почти непрекъснато сме заедно, прислугата… Но какъв би могъл да е мотивът им?

— И онзи младеж — каза Къри, — как му беше името? Едгар Лоусън?

— Да. Но той е тук съвсем отскоро. Освен това няма причина да го прави. Едгар е дълбоко привързан към Карълайн… както и всички останали.

— Но е неуравновесен. Как ще обясните нахвърлянето му върху вас?

Сероколд махна нетърпеливо с ръка.

— Чиста детинщина. Не смяташе да ми причини зло.

— Казвате го при тези две дупки от куршуми стената? Той стреля по вас, нали?

— Не е искал да ме улучи. Играеше роля, нищо повече.

— Доста опасна роля, мистър Сероколд.

— Не разбирате. Трябва да поговорите с нашия психиатър доктор Мавърик. Едгар е незаконороден. За да компенсира комплекса си заради бедния си произход и липсата на баща, той е измислил версията, че е син на велик човек. Това явление е добре известно, уверявам ви. Напоследък имаше подобрение. Значително. След това, не знам защо, отново се влоши. Обяви ме за негов „баща“ и се нахвърли върху мен мелодраматично, размахвайки оръжие и крещейки заплахи. Не се обезпокоих ни най-малко. Когато стреля, той сякаш рухна. Разплака се и доктор Мавърик го отведе, за да му даде успокоително. Утре сутринта вероятно ще е съвсем нормален.