Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 42

— Предполагам, свързано е с института „Гулбрандсен“?

— Не, нещо съвсем друго.

— Мис Белъвър предположи, че е било за това.

— Естествено. Всеки би го помислил. А Гулбрандсен не направи нищо, за да заличи това впечатление. Нито пък аз.

— А защо, мистър Сероколд?

— Защото и двамата смятахме, че е много важно да не се разбере истинската цел на посещението му — обясни Луис бавно.

— Каква беше истинската цел?

Мистър Сероколд остана замислен в продължение на известно време. Въздъхна.

— Гулбрандсен идваше тук два пъти в годината за редовното събрание на попечителите. Последната ни среща беше едва преди месец. Следващото му посещение се очакваше след пет месеца. Следователно всеки би направил заключението, че причината да дойде сега е много важна, но въпреки всичко е свързана с работата… с Института. Доколкото ми е известно, Гулбрандсен не се е опитал да промени това впечатление… Или си е мислил, че не е. Може би това е по-близо до истината… Мислел е, че не е.

— Мистър Сероколд, боя се, че не ви разбирам напълно!

Луис Сероколд не отговори веднага. След малко продължи мрачно:

— Напълно си давам сметка, че след смъртта на Гулбрандсен… а става дума за убийство, без съмнение… ще трябва да изложа всички факти пред вас. Но, честно казано, безпокоя се за щастието и душевното спокойствие на жена си. Зная, че не е моя работа, но ако сте в състояние да скриете някои неща от нея, доколкото е възможно, разбира се, ще ви бъда извънредно благодарен. Инспектор Къри, Кристиян Гулбрандсен дойде неочаквано при нас единствено, за да ми съобщи, че според него някой хладнокръвно и бавно отравя жена ми.

— Какво?

Къри се наведе напред изненадано.

Сероколд кимна.

— Да. Както можете да предположите, това бе голям удар за мен. Аз самият нямах подобни подозрения, но след като Кристиян ми каза, си дадох сметка, че някои неща, от които жена ми се оплакваше напоследък напълно подкрепят едно такова твърдение. Това, което според нея беше ревматизъм, изтръпване на крайниците, болки и прилошавания, всичко това са симптоми на отравяне с арсеник.

— Мис Марпъл ни уведоми, че я е питал в какво състояние е сърцето на мисис Сероколд.

— Така ли? Това е интересно. Може би си е мислил, че е по-логично да се използва отрова, действаща на сърцето, защото така лесно може да се обясни внезапна смърт, без да се събуждат подозрения. Аз смятам, че е по-вероятно да е било арсеник.

— Значи сте убеден, че подозренията на Кристиян Гулбрандсен са обосновани?

— О, да. Убеден съм. На първо място, защото Кристиян Гулбрандсен никога не би дошъл чак дотук, ако не е бил сигурен във фактите. Той беше предпазлив и упорит човек. Беше трудно да го убедиш в нещо и бе много умен.

— Какви доказателства е притежавал?

— Нямахме време да стигнем до това. Поговорихме съвсем малко и набързо. Успя само да ми обясни целта на посещението си. Споразумяхме се да не казваме нищо на жена ми, докато не сме абсолютно сигурни.

— И кого подозираше той?