Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 41

— Още кой знае за това?

— Мисля, че никой — отвърна мис Марпъл, — освен, разбира се, ако мистър Сероколд не е споменал на Кари Луиз. Аз случайно гледах през прозореца… някакви птици.

— Птици?

— Птици. — След миг добави: — Помислих си, че може да са щиглеци.

Инспектор Къри не се интересуваше от щиглеци.

— А случайно… не чухте ли за какво си говорят?

Невинните сини очи срещнаха неговите.

— Боя се, че само откъслечни фрази.

— И какви бяха те?

Мис Марпъл замълча за момент и продължи:

— Не зная за какво точно ставаше дума, но непосредствената им грижа беше да го скрият от мисис Сероколд. Да я предпазят, както се изрази мистър Гулбрандсен. Мистър Сероколд каза: „Съгласен съм, че трябва да мислим за нея.“ Освен това споменаха „голяма отговорност“ и че може би трябва да поискат съвет отвън. — Тя спря. — Знаете ли, мисля, че е най-добре да попитате за това самия мистър Сероколд.

— Ще го направим, мадам. Нищо друго ли не ви се стори странно тази вечер?

Мис Марпъл се замисли.

— Всичко беше толкова необикновено, ако разбирате какво искам да кажа…

— Да, да, естествено.

В паметта на мис Марпъл изведнъж се появи нещо.

— Случи се нещо доста необикновено. Мистър Сероколд не позволи на мисис Сероколд да изпие лекарството си. Мис Белъвър доста се раздразни от това. — Тя се усмихна. — Но това е такава дреболия…

— Да, разбира се. Е, благодаря ви, мис Марпъл. — Когато излезе от стаята, сержант Лейк отбеляза: — Стара е, но умна…

Глава 10

Луис Сероколд влезе в кабинета и изведнъж привлече вниманието към себе си. Той се обърна и затвори вратата като човек, който е сам. Прекоси стаята и седна, но не на стола, който мис Марпъл току-що бе освободила, а на собствения си стол зад бюрото. Мис Белъвър бе настанила инспектор Къри встрани, сякаш за да запази мястото на мистър Сероколд за него самия.

Луис Сероколд изгледа двамата полицай замислено. Лицето му имаше уморен и посърнал вид. Беше лице на човек, който преживява тежко изпитание, и това изненада немалко инспектор Къри, защото макар и да бе невъзможно смъртта на Кристиян Гулбрандсен да не му се отрази зле, все пак не му беше близък приятел или роднина, а само далечен сродник по съребрена линия.

По някакъв странен начин ролите изглеждаха разменени. Сякаш Луис Сероколд не бе дошъл в стаята, за да отговаря на въпросите на полицая, а по-скоро за да оглави някакво съдебно разследване. Това раздразни инспектор Къри.

— Мистър Сероколд… — започна той веднага. Луис Сероколд все още бе потънал в мисли.

— Колко трудно е да прецениш коя е правилната постъпка… — въздъхна той.

— Струва ми се, че ние ще преценяваме това, мистър Сероколд. Така. Доколкото разбрах мистър Гулбрандсен е пристигнал неочаквано?

— Съвсем вярно.

— Вие не знаехте, че ще дойде?

— И през ум не ми беше минавало…

— А имате ли представа защо дойде?

— О, да. Знам защо. Каза ми — отговори Луис Сероколд тихо.

— Кога?

— Слязох от колата и прекосих градината пеша. Той е видял и излезе да ме посрещне. Тогава ми обясни защо е тук.