Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 40

— Все още не знаем нищо — поправи го инспекторът и скочи галантно на крака, защото влезе мис Марпъл. Стори му се леко смутена и той побърза да я успокои.

— Не се тревожете, мадам. — „По-възрастните обичат да ги наричаш «мадам».“ — помисли си той. За тях полицаите определено бяха представители на по-низшите класи и очакваха да проявяват респект. — Зная колко ви е разстроило всичко това, но трябва да изясним фактите. Да изясним всичко.

— О, да, естествено — отговори мис Марпъл. — Толкова е трудно, нали? Да се изясни всичко, искам да кажа. Защото ако наблюдаваш едно, не можеш в същото време да следиш и друго. А човек толкова често гледа не където трябва… макар че дали го прави случайно, или защото така иска някой друг е много трудно да се каже. Фокусниците го наричат отвличане на вниманието. Никога не съм можела да си обясня как правят номера с аквариума… Та той няма как да стане по-малък, нали?

Инспектор Къри премигна и отвърна успокоително:

— Да, така е. Мадам, преди малко мис Белъвър ми разказа събитията от тази вечер. Сигурен съм, че сте преживели големи тревоги.

— Да, наистина. Всичко беше толкова драматично, разбирате ли?

— Най-напред сцената между мистър Сероколд и този… — Инспекторът погледна листчето пред себе си. — … мистър Едгар Доусън.

— Много странен млад човек — кимна мис Марпъл. — През цялото време чувствах, че нещо му има.

— Сигурен съм, че е така. И след като премина суматохата, научихте за смъртта на мистър Гулбрандсен. Разбрах, че с мисис Сероколд сте отишли да видите… трупа?

— Да, отидохме. Тя ме помоли да я придружа. Ние сме стари приятелки.

— Разбирам. И влязохте в стаята на мистър Гулбрандсен. Когато бяхте там, пипахте ли нещо?

— О, не! Мистър Сероколд ни предупреди да не докосваме каквото и да било.

— Обърнахте ли внимание дали в пишещата машина има лист или не?

— Нямаше — отговори мис Марпъл без колебание. — Веднага го забелязах, защото ми се стори странно. Мистър Гулбрандсен седеше пред нея, следователно би трябвало да е писал нещо. Да, стори ми се странно.

Инспектор Къри я изгледа изпитателно и продължи:

— Разговаряхте ли с мистър Гулбрандсен докато беше тук?

— Много малко.

— Можете ли да си спомните нещо важно… съществено?

Мис Марпъл се замисли.

— Попита ме за здравето на мисис Сероколд и по-специално как е със сърцето.

— Как е със сърцето? Има ли нещо нередно със сърцето й?

— Не, нищо, доколкото разбрах.

Инспектор Къри остана мълчалив за миг и попита:

— Докато траеше скандалът между мистър Сероколд и Едгар Лоусън, чухте изстрел, нали?

— Аз самата не съм го чула. Малко недочувам трябва да знаете. Но мисис Сероколд сметна, че бил някъде навън в парка.

— Доколкото разбрах мистър Гулбрандсен се е прибрал в стаята си веднага след вечеря?

— Да. Извини се, че имал да пише някакви писма.

— Не изрази ли желание да разговаря по работа с мистър Сероколд?

— Не.

И мис Марпъл добави:

— Виждате ли, те вече бяха разговаряли.

— Така ли? Кога? Доколкото разбрах мистър Сероколд се е прибрал непосредствено преди вечеря.

— Това е точно така, но той мина през парка пеша и мистър Гулбрандсен излезе да го посрещне. След това се разхождаха заедно нагоре-надолу по терасата.