Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 39

Тя разказа с повече подробности сцената, разиграла се между Луис Сероколд и Едгар Лоусън.

— Значи на никой не му е минало през ум, че изстрелът може да е дошъл от вътрешността на къщата?

— Мисля, че на никого. Всички изпитахме облекчение, че не се чу оттук. Човек не очаква в една и съща къща, по едно и също време да бъдат извършени убийство и опит за убийство — продължи мис Белъвър мрачно.

Инспектор Къри кимна в знак на съгласие.

— Въпреки всичко — добави неочаквано тя, — струва ми се, че именно това ме накара по-късно да надникна в стаята на мистър Гулбрандсен. Наистина смятах да го попитам дали не се нуждае от нещо, но това беше само претекст, за да се уверя, че всичко е наред.

Инспектор Къри се вгледа в нея.

— Кое ви накара да мислите, че нещо може да не е наред?

— Не знам. Може би този изстрел отвън… Тогава той не означаваше нищо, но после си спомних за него… Реших, че е гръмнал ауспухът на колата на мистър Рестарик.

— Колата на мистър Рестарик?

— Да, Алекс Рестарик пристигна с колата си тази вечер. Малко след като всичко това се случи.

— Разбирам. След като открихте трупа на мистър Гулбрандсен, пипахте ли нещо в стаята?

— Разбира се, че не. — В гласа на мис Белъвър се прокрадна упрек. — Много добре знам, че не трябва да се пипа и мести каквото и да било. Мистър Гулбрандсен бе застрелян в главата, но никъде не видях оръжието, така че знаех, че е бил убит.

— А сега, когато ни заведохте в стаята, всичко ли беше така, както го бяхте оставили?

Мис Белъвър се замисли. Облегна се назад и присви очи. Инспектор Къри си каза, че тази жена има фотографска памет.

— Едно нещо беше различно — заяви тя накрая. — В пишещата машина нямаше лист.

— Искате да кажете, че когато излязохте от стаята, в нея е било писмото, което е пишел мистър Гулбрандсен, а след това то е липсвало, така ли? — попита инспекторът.

— Да. Почти сигурна съм, че видях белия ръб на хартията да стърчи отгоре…

— Благодаря ви, мис Белъвър. Кой друг е влизал в стаята, преди да пристигнем ние?

— Мистър Сероколд, разбира се. Когато дойдох, да ви изчакам, той остана там. Мисис Сероколд и мис Марпъл също ходиха. Мисис Сероколд настоя.

— Мисис Сероколд и мис Марпъл — повтори инспектор Къри. — Коя е мис Марпъл?

— Възрастната дама с бялата коса. Тя е съученичка на мисис Сероколд и дойде на гости преди четири дни.

— Благодаря ви, мис Белъвър. Това, което ни разказахте, е съвсем ясно. Сега ще поговоря с мистър Сероколд. Но може би е по-добре… Мис Марпъл е възрастна жена, нали? Най-напред ще се видя с нея, за да може да си легне по-рано. Жестоко е да я държим на крак до толкова късно. Предполагам, че е разстроена.

— Да й предам ли да дойде?

— Да, ако обичате…

Мис Белъвър излезе. Инспектор Къри погледна към тавана.

— Гулбрандсен — промърмори той. — Защо Гулбрандсен? Над двеста малолетни престъпници живеят тук… Няма причина да смятаме, че не го е извършил някой от тях. Може би тъкмо там трябва да търсим… Но защо Гулбрандсен? Външният човек?

— Все още не знаем всичко — обади се сержант Лейк.