Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 38

Агата Кристи

— Мистър Сероколд е бил в Ливърпул и се е върнал тази вечер с влака в шест и тридесет.

— Да.

— След вечеря мистър Гулбрандсен е заявил, че смята да работи в стаята си и се е прибрал там, след като е било сервирано кафето. Така ли е?

— Да.

— А сега, мис Белъвър, разкажете ми със свои думи как открихте трупа.

— Тази вечер се случи нещо много неприятно. Един младеж, психически неуравновесен, загуби контрол над себе си и заплаши мистър Сероколд с револвер. Бяха заключени в кабинета. Тук. По едно време младежът стреля… Можете да видите дупките от куршумите на стената там… За щастие мистър Сероколд не пострада, а другият рухна окончателно. Мистър Сероколд ме изпрати да повикам доктор Мавърик. Опитах да му се обадя по вътрешния телефон, но го нямаше в стаята му. Намерих го при един негов колега, предадох му да дойде и той тръгна веднага. На връщане се отбих до апартамента на мистър Гулбрандсен… Исках да го попитам дали няма нужда от нещо… топло мляко, малко уиски или каквото и да било преди лягане… Почуках, но никой не ми отговори, така че отворих вратата. Видях, че мистър Гулбрандсен е мъртъв, и ви се обадих.

— Откъде може да се влезе в тази къща? Как се заключват вратите? Възможно ли е някой да се вмъкне отвън, без да бъде чут или забелязан?

— Всеки би могъл да влезе през вратата към терасата. Затваряме я едва когато всички си легнат, тъй като непрекъснато някой ходи до сградата на колежа или се връща оттам.

— А в този колеж, струва ми се, има между двеста и двеста и петдесет малолетни престъпници?

— Да. Но сградите му се охраняват добре. Едва ли може да се излезе оттам без разрешение.

— Ще се наложи да проверим дали наистина е така, разбира се. Давал ли е мистър Гулбрандсен някакъв повод за… да го наречем озлобление? Да е вземал някакви непопулярни решения във връзка с това място?

Мис Белъвър поклати глава.

— О, не. Мистър Гулбрандсен нямаше нищо общо с практическото управление на колежа или с администрацията.

— Каква беше целта на посещението му?

— Нямам представа.

— Но не е бил доволен от отсъствието на мистър Сероколд и веднага е обявил, че ще остане докато той се върне?

— Да.

— Значи е имал работа с мистър Сероколд?

— Да, допускам. Почти сигурна съм, че е било нещо във връзка с института.

— Да, вероятно е така. Разговарял ли е с мистър Сероколд?

— Не, нямаше време. Мистър Сероколд се върна малко преди вечеря.

— Но след това мистър Гулбрандсен е заявил, че има да пише важни писма и веднага се е прибрал в стаята си. Не предложи ли да поговори с мистър Сероколд?

— Не, не предложи.

— Това е доста странно… Ако е останал тук единствено, за да го изчака…

— Да, странно е.

Мис Белъвър изглежда едва сега осъзна тази особеност.

— Мистър Сероколд не го ли придружи до стаята му?

— Не. Той остана в салона.

— Можете ли да предположите точно кога е бил убит мистър Гулбрандсен?

— Струва ми се, че чухме изстрела. Ако е бил той, значи е станало в девет и двадесет и три минути.

— Чули сте изстрела? И това не ви обезпокои?

— Обстоятелствата бяха особени.