Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 34

— Бях изгубил разсъдъка си! Наистина не знаех какво правя! Мислех си, че ме е лишил от правата ми!

Мис Марпъл се намеси, за да зададе въпроса, който от известно време силно я вълнуваше:

— Кой ви каза, че мистър Сероколд е ваш баща?

В миг по обърканото лице на Едгар Лоусън се изписа коварство и изчезна за част от секундата.

— Никой — отговори той. — Просто ми хрумна.

Уолтър Хъд гледаше към пода.

— Откъде, по дяволите, взе този револвер? — попита той.

— Револвер? — Едгар се вторачи в оръжието.

— Много ми прилича на моя — продължи Уолтър. Наведе се и го вдигна. — Дявол да го вземе! Моят е! Измъкнал си го от стаята ми, влечуго такова!

Луис Сероколд застана между заплашително приведения американец и свития на кълбо Едгар.

— С това можем да се занимаем по-късно — отсече той. — А, ето го Мавърик. Моля те, прегледай го.

Доктор Мавърик се наклони към Едгар с нещо като професионално усърдие.

— Това няма да мине, Едгар — докосна го той. — Знаеш, че няма да мине.

— Това е опасен луд! — възкликна Милдред. — Беше обезумял и стреля с пистолет! За малко можеше да убие пастрока ми!

Едгар проскимтя и доктор Мавърик се обърна с укор:

— Моля ви да внимавате, мисис Стрет.

— Всичко това ми дойде до гуша! До гуша ми дойдоха вашите методи! Повярвайте ми, че този човек е опасен луд!

Едгар се отскубна от ръцете на доктора и се хвърли в краката на Луис Сероколд.

— Помогнете ми! Моля ви помогнете ми! Не им позволявайте да ме отведат и затворят! Не им позволявайте…

„Неприятна сцена“ — помисли си мис Марпъл.

— Казвам ви, че той е… — каза Милдред. Майка й я прекъсна с успокоителен тон:

— Моля те, Милдред. Не сега. Момчето страда.

— Страдащи влечуги — промърмори Уолтър Хъд. — Всички тук са полудели!

— Аз ще се погрижа за него — изправи се доктор Мавърик. — Ела с мен, Едгар. На легло с успокоително… Ще обсъдим всичко утре сутринта. А сега ми се довери.

Едгар се изправи разтреперан и погледна неуверено младия лекар и Милдред Стрет.

— Тя каза, че съм луд.

— Не, не си луд.

Мис Белъвър прекоси салона с решителни стъпки. Устните й бяха свити, а лицето — зачервено.

— Обадих се на полицията — каза тя мрачно. — Ще дойдат след няколко минути.

— Джули! — извика Кари Луиз с укор. Едгар проскимтя.

Луис Сероколд се намръщи ядосано.

— Джули, дадох да се разбере, че не искам да се намесва полицията. Проблемът е чисто медицински.

— Може и да е така. Имам свое собствено мнение по въпроса. Но трябваше. Кристиян Гулбрандсен е мъртъв. Прострелян.

Глава 8

Преди да осъзнаят какво говори, мина известно време.

— Кристиян мъртъв? — попита с недоумение Кари Луиз. — Прострелян? Не, това е невъзможно!

— Ако не ми вярвате — отвърна мис Белъвър и присви устните си още повече, — можете да отидете и да видите сами.

Каза го не толкова на Кари Луиз, колкото на всички останали.

Беше ядосана. Гневът й личеше в резкостта на гласа й. Бавно, недоумяващо, Кари Луиз тръгна към вратата. Луис Сероколд сложи ръка на рамото й.

— Не, скъпа, нека аз.

Той излезе. Доктор Мавърик погледна неуверено Едгар и го последва. Мис Белъвър също тръгна с тях.