Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 35

Мис Марпъл внимателно накара Кари Луиз да седне на един стол. Тя се подчини, а в погледа й се четеше изумление и покруса.

— Мъртъв? Кристиян? — повтори тя. Приличаше на объркано, оскърбено дете.

Уолтър Хъд остана близо до Едгар Лоусън, вперил гневен поглед в него. В ръката си държеше револвера, който бе вдигнал от пода.

— Но кой би искал да застреля Кристиян? — попита мисис Сероколд с удивление.

Това не беше въпрос, който изискваше отговор. Уолтър промърмори под нос:

— Побъркани! Всички до един!

Стивън се бе приближил до Джина. Младото й, уплашено лице беше най-живото нещо в стаята.

Внезапно външната врата се отвори, нахлу студен въздух и влезе едър мъж с тежко палто.

Радостният му поздрав изглеждаше невероятно нелепо.

— Здравейте всички! Какво става тук тази вечер? Такава мъгла има вън! Трябваше да карам пълзешком.

За миг мис Марпъл се стресна. Стори й се, че вижда нечий двойник. Естествено, един и същи човек не можеше да стои едновременно до Джина и край вратата. След това се вгледа и откри, че си приличат, но не чак толкова. Беше повече от ясно, че двамата са братя, но нищо повече.

Докато Стивън Рестарик беше слаб, дори кльощав, новодошлият изглеждаше загладен. Тежкото палто с астраганена яка комфортно обхващаше тялото му. Хубав млад мъж с авторитета и доброто настроение на преуспелия.

Но мис Марпъл забеляза и нещо друго. Погледът му, след като влезе в салона, веднага се отправи към Джина.

— Не ме ли очаквахте? — попита той неуверено. — Не получихте ли телеграмата ми?

Въпросът бе отправен към Кари Луиз. Приближи се до нея.

Тя му подаде ръка почти машинално. Той я пое и внимателно я целуна. Беше знак на искрена привързаност, а не театрален жест.

Тя промърмори:

— Разбира се, Алекс, скъпи, разбира се. Само, че… Виждаш ли… Случиха се някои неща…

— Какви неща?

Отговори Милдред Стрет. Направи го с някакво мрачно задоволство, което се стори отвратително на мис Марпъл.

— Кристиян Гулбрандсен — каза тя. — Брат ми Кристиян Гулбрандсен бе намерен мъртъв.

— Боже мой! — възкликна Алекс искрено потресен. — Самоубил ли се е?

Кари Луиз се раздвижи.

— О, не. Не може да се е самоубил. Не и Кристиян. О, не!

— Чичо Кристиян никога не би направил подобно нещо, сигурна съм — намеси се Джина.

Очите на Алекс Рестарик се плъзнаха по лицата на присъстващите. Брат му Стивън кимна утвърдително.

Уолтър Хъд отвърна на погледа му с едва прикрит неодобрение. Алекс се вгледа в мис Марпъл и се намръщи, като че ли на сцената бе открил някакъв нежелан реквизит.

Сякаш искаше някой да му обясни присъствието й, но никой не го направи и мис Марпъл продължи да бъде само една объркана и приятна възрастна дама.

— Кога? — попита Алекс. — Кога се е случило това?

— Малко преди да дойдеш — отвърна Джина. — Три или четири минути преди това, предполагам. Но, Боже мой, ние всъщност чухме изстрела! Но не му обърнахме внимание…

— Не му обърнахте внимание? Как така?

— Виждаш ли… В това време ставаше и още нещо… — обясни Джина колебливо.

— И още как — вметна натъртено Уолтър. Джулиет Белъвър влезе в салона откъм библиотеката.