Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 32
Агата Кристи
Мис Марпъл я изгледа с любопитство. В изражението на Едгар, когато се обърна към Луис Сероколд преди малко, нямаше и следа от обич. Никаква. Зачуди се, както и преди, дали Кари Луиз умишлено избягва да погледне реалността в очите.
— В джоба му имаше нещо — обади се Джина. — На Едгар, искам да кажа. Опипваше го.
Стивън свали ръце от клавишите и промърмори:
— Ако това бе филм, със сигурност щеше да е револвер.
Мис Марпъл се прокашля.
— Струва ми се — каза тя смутено, — че наистина беше револвер.
Иззад вратата на кабинета се чуваха гласове. Думите се долавяха съвсем разбрано. Едгар Лоусън викаше, а мистър Сероколд говорещ равно и спокойно.
— Лъжи, лъжи, лъжи, лъжи! Всичко това са лъжи! Ти си моят баща! Аз съм твой син! Ти си ме лишил от права! Тази къща трябва да е моя! Ти искаш да се отървеш от мен! Мразиш ме!
Последва успокоителното мърморене на Луис Сероколд, след което отново се чу истеричният глас. Крещеше неприлични неща. Едгар бързо губеше контрол над себе си. От време на време ясно се чуваше гласът на Луис?
— Успокой се, само се успокой. Знаеш, че не е вярно.
Но това изглежда не успокояваше младежа, а обратно — наливаше масло в огъня.
Всички в салона мълчаха и слушаха какво става зад вратата на кабинета.
— Ще те накарам да ме изслушаш! — крещеше Едгар Лоусън. — Ще изтрия тази надменна физиономия от лицето ти! Ще си отмъстя, казвам ти! Ще си отмъстя за всички страдания, които си ми причинил!
Сега гласът на Луис прозвуча рязко, доста по-различно от преди:
— Остави този револвер!
— Едгар ще го убие! — извика Джина. — Той е побъркан! Не трябва ли да извикаме полицията? Кари Луиз съвсем спокойно отговори:
— Няма нужда да се тревожиш, Джина. Едгар обича Луис. Просто в момента играе роля.
Иззад вратата се чу смехът на Едгар Лоусън и мис Марпъл трябваше да признае, че определено й се стори безумен.
— Да, точно така. Това е револвер и при това зареден! Не, не говори, не мърдай! Ще ме изслушаш! Ти започна този заговор срещу мен и сега ще си платиш!
Изведнъж се чу нещо подобно на изстрел, но Кари Луиз махна с ръка:
— Няма нищо. Това беше навън, някъде в парка.
Зад заключената врата Едгар Лоусън не преставаше да крещи истерично:
— Седиш тук пред мен и ме гледаш — мен! Правиш се, че ти е все едно! Защо не паднеш на колене, за да молиш за милост? Ще стрелям, казвам ти! Ще те убия! Аз съм твой син! Твой непризнат, презрян син! Искаше да се скрия някъде, да изчезна, да не съм на този свят! Накара шпионите си да ме следят, да ме дебнат, заговорничеше срещу мен! Ти, моят баща! Аз съм само едно копеле, нали? И продължаваше да ми пробутваш лъжи! Преструваше се на много мил с мен, а в същото време… в същото време… Не заслужаваш да живееш! Няма да те оставя да живееш!
Отново последва водопад от нецензурни изрази. По време на тази сцена мис Марпъл чу мис Белъвър да казва:
— Трябва да направим нещо.
Видя я да излиза от стаята. Едгар сякаш млъкна, за да си поеме въздух и поде отново:
— Ще умреш! Ще
