Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 36

— Мистър Сероколд предлага всички да чакаме в библиотеката обяви тя. — Така ще е по-удобно за полицията. Освен мисис Сероколд. Преживя голямо сътресение, Кара. Наредих да поставят грейки в леглото ти. Ще те заведа горе и…

Кари Луиз се изправи и поклати решително глава.

— Най-напред трябва да видя Кристиян.

— О, не, скъпа. Не бива да се разстройваш повече…

Кари Луиз отстрани внимателно ръката й.

— Мила Джули. Ти не разбираш… — Озърна се и извика: — Джейн?

Мис Марпъл вече се бе приближила.

— Джейн, моля те, ела с мен.

Двете тръгнаха към вратата. Доктор Мавърик, който тъкмо влизаше, едва не се сблъска с тях.

— Доктор Мавърик! — възкликна мис Белъвър. — Моля ви, спрете я!

Кари Луиз погледна младия доктор съвсем спокойно. Дори му се усмихна леко.

— Искате да отидете… да го видите? — попита той.

— Трябва да го направя.

— Разбирам. — Мавърик се отдръпна. — Щом смятате, че трябва, мисис Сероколд… Но моля ви след това веднага си легнете и оставете мис Белъвър да се погрижи за вас. В момента все още не осъзнавате шока, но ви уверявам, че много скоро ще го почувствате…

— Да, предполагам, че сте прав. Ще бъда разумна. Ела, Джейн.

Двете жени минаха край главното стълбище, след това по коридора, покрай трапезарията вдясно и двойната врата вляво, водеща към кухнята, подминаха вратата към терасата и стигнаха до Дъбовия апартамент, който бе отреден за Кристиян Гулбрандсен. Стаята, в която влязоха, приличаше повече на всекидневна, отколкото на спалня. Леглото беше в една ниша отстрани, а през друга врата се влизаше в гардеробната и банята.

Кари Луиз спря на прага. Кристиян Гулбрандсен седеше зад голямото махагоново бюро пред отворена пишеща машина. Беше се наклонил настрани. Да падне на пода му бяха попречили големите перила на стола.

Луис Сероколд стоеше край прозореца. Беше дръпнал завесата и гледаше навън в нощта.

Когато усети присъствието им, той се обърна се намръщи.

— Мила, не биваше да идваш.

Приближи се до жена си и протегна ръка към нея. Мис Марпъл отстъпи назад.

— О, Луис! Налагаше се… да го видя. Човек трябва да е наясно с нещата.

Тя тръгна бавно към бюрото.

— Не пипай нищо — предупреди я Луис. — Полицията трябва да завари всичко точно както е било.

— Разбира се. Значи някой го е застрелял, така ли?

— Да. — Луис Сероколд изглеждаше изненадан, че жена му задава този въпрос. — Мислех, че си разбрала това.

— Знаех го, наистина. Кристиян не би се самоубил нарочно, а не е възможно да е било нещастен случай. Остава само едно… — Тя се поколеба за миг и добави: — Убийство.

Отиде зад бюрото и застана край мъртвия. По лицето й се четеше тъга и покруса.

— Милият Кристиян. Винаги е бил толкова добър към мен. — Докосна леко главата му с върховете на пръстите си. — Бъди благословен. Благодаря ти за всичко, скъпи Кристиян.

— Много бих искал да ти спестя всичко това, Карълайн. — Луис Сероколд проговори с повече чувство, отколкото мис Марпъл бе предполагала, че има у него.

Жена му поклати леко глава.

— Човек не може да спести нищо на никого — отвърна тя. — Рано или късно трябва да се изправим лице в лице срещу нещата. Затова е по-добре рано. Сега ще отида да си легна. Предполагам, че ще останеш тук, докато дойде полицията, Луис?