Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 31
Агата Кристи
— Да, да. Имам всичко. Помолих за пишеща машина и ми донесоха. Мис Белъвър бе много мила и внимателна.
Той излезе от салона през вратата вляво. Оттам се минаваше покрай стълбището и след това по дългия коридор, в чийто край се намираше стаята му.
Когато той се отдалечи, Кари Луиз заговори отново:
— Няма ли да ходите в театъра тази вечер, Джина?
Момичето поклати глава и се настани край прозореца, който гледаше към предната алея и двора. Стивън я проследи с поглед и отиде до големия роял. Седна на стола и засвири много тихо — някаква меланхолична мелодийка. Двамата терапевти — мистър Баумгартен и мистър Лейси — заедно с доктор Мавърик пожелаха „лека нощ“ и си тръгнаха. Уолтър натисна ключа на една лампа за четене, при което половината осветление в салона изгасна с прашене.
Младежът изръмжа.
— Този проклет ключ вечно е повреден! Ще отида да сменя бушона.
Той стана и Кари Луиз промърмори:
— Уоли много разбира от електрически уреди. Помниш ли как поправи тостера?
— Изглежда умее да прави само това — отговори Милдред Стрет. — Майко, изпи ли си лекарството?
Мис Белъвър видимо се разтревожи.
— Тази вечер напълно го забравих!
Тя скочи на крака, отиде в трапезарията и след малко се върна с малка чашка, съдържаща розова на цвят течност.
Кари Луиз се усмихна вяло и протегна послушно ръка.
— Толкова ужасно нещо, а никой няма да ми позволи да го забравя поне веднъж! — каза тя с кисела физиономия.
Тогава, доста неочаквано, се намеси Луис Сероколд:
— Мисля, че тази вечер не бива да го вземаш, мила. Не съм сигурен, че ти се отразява добре.
Спокойно, но с присъщата си енергичност той взе чашката и я сложи на големия дъбов бюфет.
— Не мога да се съглася с вас, мистър Сероколд — възрази мис Белъвър. — Мисис Сероколд се чувства толкова по-добре, откакто…
Тя замълча и рязко се обърна, защото входната врата се отвори и затвори с трясък. В полутъмния салон влезе Едгар Лоусън. Приличаше на кинозвезда, излизаща триумфално на сцената.
Застана в средата на помещението и зае поза.
Беше нелепо, но не съвсем.
Заговори театрално:
— Открих те. Ти си моят враг!
Каза го на Луис Сероколд.
Мистър Сероколд го изгледа с изненада.
— Едгар, какво има?
— Ти ли ме питаш това? Ти? Много добре знаеш какво! Ти ме мамеше, следеше ме, работеше заедно с враговете ми срещу мен!
Луис го улови за ръката.
— Добре, добре, момчето ми. Овладей се. Обясни ми спокойно за какво става дума. Ела, да влезем в кабинета ми.
Той го поведе през салона към вратата вдясно? Влязоха и я затвориха. След това се му още един звук — рязкото изщракване на ключа в ключалката.
Мис Белъвър погледна мис Марпъл и в главите им се появи една и съща мисъл —
— Този млад човек съвсем се е побъркал — каза мис Белъвър рязко. — Смятам, че е опасен.
— Той е абсолютно неуравновесен — обади се и Милдред. — Никаква благодарност за всичко, което се прави заради него. Струва ми се, че трябва да се намесиш, майко.
Кари Луиз въздъхна тихо:
— Той е напълно безобиден. Обича Луис. Много го обича.
