Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 30

— Кой е той? — попита мис Марпъл.

Едгар Лоусън се изпъна в целия си ръст. Би могъл да изглежда прочувствен и достолепен, но всъщност видът му бе нелеп.

— Имам предвид баща си.

— Виконт Монтгомъри, или Уинстън Чърчил?

Едгар я погледна с презрение.

— Те ме накараха да мисля това, за да не мога да открия истината. Но сега я знам… Имам приятел… Верен приятел. Приятел, който ми каза истината и ми показа колко измамен съм бил. Е, баща ми ще трябва да се съобрази с мен. Ще хвърля всичките тези лъжи в лицето му! Ще го предизвикам с истината! Да видим какво ще отговори след всичко това!

Изведнъж Едгар Лоусън се обърна и побягна навън от градината. С мрачно лице мис Марпъл се върна в къщата.

„Всички сме малко луди“ — бе казал доктор Мавърик.

Но на нея й се струваше, че в случая с Едгар Лоусън нещата стигат по-далеч.

II.

Луис Сероколд се върна в шест и половина. Спря колата при портата и премина през парка пеша. Мис Марпъл, която в това време гледаше през прозореца, видя, че Кристиян Гулбрандсен излиза да го посрещне. Двамата се здрависаха и след това започнаха да се разхождат напред-назад по терасата.

Бе взела със себе си бинокъла за наблюдаване на интересни птици и сега бе моментът да го използва. Дали в онези далечни дървета нямаше ято щиглеци?

Малко преди да насочи бинокъла напред, тя го наведе надолу и видя, че лицата на двамата мъже изглеждат сериозни и угрижени. Мис Марпъл се надвеси още малко. От време на време дочуваше части от разговора им. Ако някой от тях вдигнеше глава нагоре, съвсем ясно щеше да забележи, че улисаната любителка на природата е насочила вниманието си другаде, далеч напред.

— … как да скрием това от Кари Луиз… — чу гласа на Гулбрандсен.

Когато следващия път минаха под прозореца, говореше мистър Сероколд.

— … ще можем да го запазим в тайна. Съгласен съм, че трябва да мислим преди всичко за нея…

След това още:

— … наистина сериозно… несправедливо… отговорността е прекалено голяма… може би е най-добре да поискаме съвет отвън…

Най-накрая мис Марпъл чу Кристиян Гулбрандсен да предлага:

— Става студено. Най-добре е да влезем вътре.

Прибра се от прозореца озадачена. Това, което чу, бе твърде откъслечно, за да може да доведе до категорични изводи, но достатъчно, за да потвърди неопределеното безпокойство на Рут Ван Райдък.

Каквото и да не беше наред в Стонигейтс, то определено засягаше Кари Луиз.

III.

Вечерята мина някак си напрегнато. Както Гулбрандсен, така и Луис бяха разсеяни и погълнати от собствените си мисли. Уолтър Хъд бе по-намръщен от всякога, а за първи път Джина и Стивън нямаха какво да си кажат един на друг или на останалата компания. Разговорът се поддържаше предимно от доктор Мавърик, който водеше строго професионален спор с мистър Баумгартен — трудовия терапевт.

Когато по-късно влязоха в големия салон, Кристиян Гулбрандсен се извини почти веднага. Обясни, че имал да пише важно писмо.

— Прости ми, Кари Луиз, но трябва да се прибера в стаята си.

— Имаш ли всичко необходимо? Джули?