Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 29

— Чудя се дали не се е случило нещо. Кристиян просто не прилича на себе си… Спомена ли нещо…

— Само се поинтересува за здравето на майка ви.

— Здравето на майка ми? А защо? — Милдред говореше рязко, широкото й лице бе необичайно зачервено.

— Нямам представа.

— Здравето на майка ми е отлично. Изненадващо за жена на нейната възраст. По-добро от моето, в интерес на истината. — Тя направи пауза и добави: — Надявам се, че му го казахте?

— Всъщност не знам добре в какво състояние е тя — отвърна мис Марпъл. — Интересуваше се как е със сърцето.

— Със сърцето?

— Да.

— Майка ми е много добре със сърцето. Много добре!

— Радвам се да го чуя, скъпа. Радвам се да го чуя.

— Какво ли е накарало Кристиян да задава тези въпроси?

— Нямам представа — повтори мис Марпъл.

Глава 7

I.

На пръв поглед следващият ден, мина без особени събития, но на мис Марпъл й се струваше, че долавя признаци на вътрешно напрежение. Кристиян Гулбрандсен прекара сутринта с доктор Мавърик, с когото обикаляха Института и обсъждаха резултатите от дейността му. В ранния следобед Джина взе госта, за да се разходят с колата, а след това мис Марпъл забеляза как той накара Джули Белъвър да му покаже нещо в градината. Стори й се, че това е претекст, за да може да поговори насаме с тази мрачна жена. Ако наистина бе дошъл по работа, защо му беше компанията на мис Белъвър, която се занимаваше само с домакинството на Стонигейтс?

Но на всичко това мис Марпъл би могла и да не обърне кой знае какво внимание. Единственият смущаващ инцидент се случи към четири часа. Тя бе прибрала плетивото си и бе излязла да се поразходи в градината преди чая. Когато зави зад един рододендрон, попадна на Едгар Лоусън, който крачеше забързано, мърморейки си нещо под нос, и едва не я блъсна.

— Извинете — смотолеви той, но мис Марпъл се стресна от странния му втренчен поглед.

— Не се ли чувствате добре, мистър Лоусън?

— Да се чувствам добре? Как да се чувствам добре? Преживях ужасно сътресение. Ужасно!

— Какво сътресение?

Младежът погледна бързо зад нея, а след това се озърна с безпокойство. Това събуди у мис Марпъл някакво тревожно чувство.

— Да ви кажа ли? — Той я изгледа недоверчиво. — Не знам. Наистина не знам. Непрекъснато ме следят.

Мис Марпъл взе решение. Улови го здраво за ръката.

— Ако тръгнем надолу по тази алея… Така, тук няма храсти и дървета, никой не може да ни подслуша.

— Да, права сте. — Едгар Лоусън пое дълбоко въздух, наведе глава и изрече почти шепнешком: — Направих едно разкритие. Ужасно разкритие!

Младежът започна да се тресе, сякаш всеки миг щеше да се разплаче.

— Да имаш доверие на някого… Да му вярваш… И всичко да излезе лъжа! Всичко! Лъжа, за да не открия истината! Не мога да го понеса! Твърде тежко е! Виждате ли, той беше единственият човек, на когото имах доверие, и сега се оказа, че през цялото време е бил в дъното на цялото ми нещастие! Той е бил моят враг! Той ме е следял и ме е наблюдавал! Само че повече няма да може! Аз ще проговоря! Ще му кажа в очите, че знам с какво се занимава!