Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 28

— Мистър Гулбрандсен и мистър Сероколд са попечители на института „Гулбрандсен“. Другите двама са епископът на Кроумър и мистър Гилфой.

В такъв случай мистър Гулбрандсен беше дошъл в Стонигейтс по работа във връзка с Института. Изглежда мис Белъвър и всички останали смятаха така. Все пак мис Марпъл не беше съвсем сигурна.

Няколко пъти възрастният мъж хвърли крадешком поглед към Кари Луиз. Изглеждаше замислен и объркан. Това озадачи мис Марпъл. След това той огледа останалите, сякаш тайно ги преценяваше, което определено й се стори странно.

След чая мис Марпъл тактично се оттегли в библиотеката, но за нейна изненада, когато се настани с плетивото си, Кристиян Гулбрандсен влезе и седна до нея.

— Вие сте стара приятелка, струва ми се, на нашата мила Кари Луиз?

— Бяхме съученички в Италия. Преди много, много, години.

— Обичате ли я?

— О, да! — отвърна мис Марпъл топло.

— Убеден съм, ме всички я обичат. Да, наистина мисля така. Не би могло да е иначе. Защото тя е много мил и очарователен човек. През цялото време, още  откакто баща ни се ожени за нея, аз и братята ми сме били привързани към нея. Чувстваме я като сестра. Беше предана на баща ни и на неговите идеи. За нея другите винаги са били по-важни. Никога не е мислила само за себе си.

— Всякога е била идеалистка — съгласи се мис Марпъл.

— Идеалистка? Да, така е. И поради това едва ли е в състояние да си даде сметка за злото, което съществува на света.

Мис Марпъл го погледна с учудване. Лицето му бе строго.

— Кажете ми — продължи той, — тя как е със здравето?

Мис Марпъл отново се изненада.

— Изглежда много жизнена… освен артрита, разбира се… или ревматизма.

— Ревматизъм? Да. Ами сърцето й? В добро състояние ли е?

— Доколкото знам, да. — Мис Марпъл се изненада още повече. — Но аз я видях едва вчера за първи път от дълги години. Ако искате да научите нещо повече за здравето й, трябва да попитате някой от къщата. Мис Белъвър например.

— Мис Белъвър. Да, мис Белъвър. Или Милдред?

— Или Милдред.

Мис Марпъл се почувства неловко.

Кристиян Гулбрандсен я гледаше изпитателно.

— Отношенията между майка и дъщеря не са много добри, нали?

— Струва ми се, че не са.

— Така е. Жалко. Тя е единственото й дете, но фактът си е факт. Мислите ли, че тази мис Белъвър е привързана към нея?

— Убедена съм.

— И Кари Луиз разчита на нея?

— Да, струва ми се.

Кристиян Гулбрандсен се намръщи. Говореше сякаш повече на себе си, отколкото на мис Марпъл.

— Малката Джина… Но тя е толкова млада… Трудно е… — Той млъкна. — Понякога — добави след миг — е удивително трудно да прецениш какво е най-добре да се направи. Много бих искал да й помагам. Не желая да й се случи нещо лошо или да я сполети нещастие… Но не е лесно. Никак не е лесно…

В този момент влезе мисис Стрет.

— О, ето къде си бил, Кристиян. Търсихме те. Доктор Мавърик пита дали не би могъл да ти помогне по някакъв начин.

— Това новият лекар ли е? Не, не. Ще изчакам Луис.

— Той е в кабинета на Луис. Да му предам ли…

— Аз сам ще отида при него.

Гулбрандсен излезе забързано. Милдред Стрет го проследи с поглед и след това се обърна към мис Марпъл.