Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 27
Агата Кристи
— Ревматизмът мъчи ли те много?
— Напоследък е доста по-зле. Трудно ми е да ходя. Краката ме болят ужасно. Е, какво да се прави — отново се появи омагьосващата й усмивка, — възрастта си казва думата.
Мис Белъвър излезе през френския прозорец и забърза към тях.
— Кара, телеграма. Току-що ми я продиктуваха по телефона.
— Кристиян? — Кари Луиз придоби изненадано изражение. — Нямах представа, че е в Англия.
— Дъбовият апартамент?
— Да, моля те, Джули. Така няма да се изкачва по стълбите.
Мис Белъвър кимна и тръгна към къщата.
— Кристиян Гулбрандсен е мой заварен син обясни Кари Луиз. — По-големият от двамата сина на Ерик. Всъщност той е с две години по-възрастен от мен. Един от попечителите на Института… Главният попечител. Колко неприятно, че Луис го няма! Ерик рядко остава повече от една нощ. Има невероятно много работа. Вероятно се налага да обсъдят нещо.
Кристиян Гулбрандсен пристигна същия следобед тъкмо навреме за чая. Беше едър човек, който говореше бавно и съсредоточено. Поздрави Кари Луиз сърдечно.
— Как е нашата Кари Луиз? Не изглеждаш и ден по-стара. И ден!
Той се усмихваше, поставил ръце на раменете й. Някой го дръпна за ръкава.
— Кристиян!
— О! — Мъжът се обърна. — Милдред! Как си, Милдред?
— Напоследък не съм добре.
— Това не е хубаво. Не е хубаво.
Кристиян Гулбрандсен и неговата природена сестра Милдред си приличаха много. Разликата във възрастта им бе близо тридесет години и лесно биха могли да минат за баща и дъщеря. Самата Милдред изглеждаше много доволна от пристигането му. Беше радостна и възбудена и през целия ден говореше за „брат ми“, „моя брат Кристиян“, „брат ми мистър Гулбрандсен“.
— А как е малката Джина? — обърна се Гулбрандсен към младата жена. — Значи с мъжа ти сте все още тук?
— Да. Като че ли се установихме за постоянно, нали Уоли?
— Така изглежда.
Малките проницателни очи на мистър Гулбрандсен се насочиха бързо към него. Както обикновено той изглеждаше намръщен и неприветлив.
— Е, ето ме отново при семейството — каза Гулбрандсен.
В гласа му се долавяше радост, но всъщност, размишляваше мис Марпъл, никак не бе радостен. Устните му бяха стиснати мрачно и явно бе угрижен.
Когато му я представиха, той я погледна изпитателно, сякаш я преценяваше и претегляше.
— Нямахме представа, че си в Англия, Кристиян — заговори мисис Сероколд.
— Да. Пристигнах доста неочаквано, така е.
— Жалко, че го няма Луис. Колко можеш да останеш?
— Исках да си тръгна утре. Кога ще се върне той?
— Утре следобед или вечерта.
— Изглежда ще трябва да се задържа още една вечер.
— Ако ни беше предупредил…
— Мила Кари Луиз, наложи се да тръгна съвсем неочаквано.
— Значи ще изчакаш Луис?
— Да, налага се да го видя.
Мис Белъвър каза на мис Марпъл:
