Читать «Цитаделата» онлайн - страница 236

През тези дни мястото беше изключително на тяхно разположение. Докладът на Филип, произнесен по време на тази богата вечеря, бе само огнена прелюдия към възбудените спорове. Дъжд и град биеха отвън по стъклата. Времето най-после се бе пречупило. Но за тях този факт не бе от значение.

Два от градовете, посетени от Дени, бяха според израза на Хоуп узрели за медицинско развитие. И Франтън и Станбъроу бяха солидни, полуземеделски градове, в които напоследък се развиваше нова индустрия. В Станбъроу неотдавна бе издигнат завод за дизелови двигатели, а във Франтън — голяма захарна фабрика. Къщи изникваха по покрайнините, населението нарастваше. Но и в двата случая медицинското обслужване изоставаше от живота. Във Франтън имаше само една едностайна болница, а в Станбъроу нямаше нищо. Спешните случаи се изпращаха в Ковънтри, на петнайсет мили.

Само тези голи подробности бяха достатъчни, за да се втурнат като хрътки, попаднали на следа. Но Дени разполагаше дори с още по-стимулпраща информация. Той извади план на Станбъроу, откъснат от пътеводителя на Автомобилното дружество в Средна Англия. Той отбеляза:

— За съжаление, трябва да призная, че я откраднах от хотела в Станбъроу. Струва ми се, доста добро начало за работата ни там.

— Бързо! — възкликна някога безстрастният Хоуп. — Какво означава това тук?

— Това — каза Дени, щом наведоха глави над плана — е пазарният площад. Поне така е по същество. А те по някаква неизвестна причина го наричат Колелото. Намира се точно в центъра на града. Високо, с прекрасно разположение. Знаете ги тези неща — един кръг от къщи, магазини и кантори, наполовина жилища, наполовина стар установен бизнес. Ниски прозорци, ниски врати като при Джордж V. Главният медик на града — огромен като кит, видях го, голямо червено лице като овнешка пържола. Между другото, той има двама помощници и къща на Колелото. — Гласът на Дени стана нежно ироничен. — Точно отсреща, на другата страна на очарователния гранитен фонтан в средата на Колелото, има две празни къщи с големи стаи, здрави подове, добра фасада, обявени за продажба. Струва ми се…

— И на мен ми се струва — заяви Хоуп задъхан. — Още отсега мога да кажа, че нищо не бих желал повече от една малка лабораторийка срещу фонтана.

Продължиха да говорят. Дени съобщи интересни подробности.

— Разбира се — каза той в заключение, — ние всички сигурно сме съвсем луди. Тази идея е доведена до съвършенство в Америка, но чрез голяма организация и много средства. А тук в Станбъроу! Никой от нас няма кой знае колко пари. Сигурно ще се бием помежду си като дяволи, но все пак…