Читать «Цитаделата» онлайн - страница 238

Вратата отвори сестра Трент. На лицето й бе изписан мълчалив упрек. Но преди да каже нещо, сестра Шарп стисна ръката й.

— Мила моя — каза тя бързо, — много съжалявам, но такъв ужасен ден! После ще ти разкажа. Само нека си оставя тук нещата. Ще трябва да дойда както съм. Можем да тръгваме.

Докато двете сестри стояха заедно в коридора, по стълбите слезе Хемптън, пригладен, блестящ, с вечерни дрехи. Като ги видя, спря. Фреди никога не можеше да устои на изкушението да демонстрира своя чар. Част от неговата техника бе да кара хората да го харесват и да измъква от тях колкото може повече.

— Здравейте, сестра Шарп! — каза той весело, като извади цигарата от златната си табакера. — Изглеждате ми уморена. Защо и двете сте така закъснели? Струва ми се чух нещо от сестра Трент. Нещо за театър тази вечер?

— Да, докторе — каза сестра Шарп, — но аз… аз бях задържана за една пациентка на доктор Менсън.

— О? — в гласа на Фреди имаше само намек за въпрос.

Това бе достатъчно за сестра Шарп. Страдаща от извършената спрямо нея несправедливост, мразеща Андрю, обожаваща Хемптън, тя изведнъж заприказва.

— Никога, през целия ми живот не ми се е случвало нещо такова, доктор Хемптън, никога. Да вземем пациентката от „Виктория“, да я мъкнем до Белвю и доктор Менсън да ме кара да го чакам с часове, докато прави обездвижване заедно с неквалифициран… — Тя изля пред Фреди историята на своя следобед, като с мъка задържаше парещите сълзи на раздразнение.

Когато Шарп свърши, настъпи мълчание. Фреди гледаше някак особено.

— Това наистина е било много лошо, сестра — каза той най-после. — Но се надявам, че няма да изпуснете театъра си. Вижте, сестра Трент, трябва да вземете едно такси за моя сметка. Ще го включите във вашите разходи. А сега, ако ме извините, ще трябва да вървя.

— Ето това се казва джентълмен — промърмори сестра Шарп, като го изпрати с възхитен поглед. — Хайде, мила, викай такси.

Фреди замислено караше към клуба. След кавгата с Андрю почти по принуда трябваше да забрави гордостта си и да се върне към по-тясно сътрудничество с Фридман и Айвори. Тази вечер щяха да вечерят заедно. И докато ядяха, Фреди не толкова от злоба, колкото от желание да заинтересува партньорите си, да се сближи отново с тях, леко подхвърли:

— Менсън е започнал да играе някои мръсни номера, откакто ни напусна. Чувам, че започнал да снабдява оня Стилмън с пациенти.

— Какво? — Айвори постави вилицата на масата.

— И му помага, доколкото знам — Хемптън с няколко думи обрисува цялата история.

Когато свърши, Айвори неочаквано грубо попита:

— Това вярно ли е?

— Мили мой — отвърна сериозно Фреди, — преди половин час го научих от собствената му сестра.