Читать «Цитаделата» онлайн - страница 237

— Бог да е на помощ на старата овнешка пържола! — каза Хоуп, като ставаше и се протягаше.

В неделя направиха още една стъпка в плановете си: решиха Хоуп да направи една обиколка на връщане в къщи и да мине през Станбъроу. Дени и Андрю ще пристигнат в сряда и ще го чакат в хотела на Станбъроу. Един от тях дискретно ще поразговаря с някой от местните агенти за продажба на недвижима собственост.

На другата сутрин Хоуп тръгна рано, за да може да използва целия ден. Той изхвърча със своя „Форд“, пръскайки кал до небесата, преди другите двама да са привършили закуската си. Небето все още тегнеше ниско, но вятърът беше силен. Ветровит ободряващ ден. След закуска Андрю излезе да се поразходи сам за около час. Хубаво беше да се чувства отново годен, пак му предстоеше да се заеме с работата си в голямата авантюра с новата клиника. Досега не бе си давал сметка какво голямо значение има за него тази идея, а сега изведнъж тя беше пред осъществяване.

Когато към единайсет часа̀ се върна, бе пристигнала пощата, куп писма, препратени от Лондон. Седна на масата с чувство на очакване. Дени седеше край огъня зад сутрешния вестник. Първото писмо беше от Мери Боланд. Като прегледа нагъсто изписаните листове, лицето му се стопли от усмивка. Тя започваше, като му изказваше съчувствията си и се надяваше, че се е възстановил напълно. След това накратко разказваше за себе си. Била добре, безкрайно по-добре, почти съвсем здрава. През последните месеци пет седмици температурата й била нормална. Вече на крака, постепенно се раздвижвала. Толкова много бе наддала, че не би я познал. Питаше дали не би могъл да дойде да я види. Господин Стилмън се бил върнал в Америка за няколко месеца и сега го замествал помощникът му Марланд. Не можеше достатъчно да му благодари, че я бе изпратил в Белвю.

Андрю остави писмото на масата, но лицето му още светеше от мисълта за оздравяването на Мери. След това хвърли настрана куп циркуляри и реклами в прозрачни голи пликове с марки от половин пени и взе следващото писмо. Беше дълъг официален плик. Отвори го и измъкна твърдата хартия отвътре.

Тогава усмивката напусна лицето му. Втренчи се в писмото с невярващи очи, зениците му се разшириха. Пребледня като мъртвец. Цяла минута остана неподвижен, опулен над писмото.

— Дени — каза той с тих глас. — Погледни това.

Глава двадесет и първа

Осем седмици преди това, когато Андрю свали сестра Шарп при станцията на метрото на Нотинг Хил, тя отиде с метрото до Оксфорд съркъс и оттам бързо закрачи по посока на Куин Ан стрийт. Бе уговорила със сестра Трент, секретарката на доктор Хемптън, да прекарат заедно вечерта в Кралския театър, където Луи Сейвъри, когото и двете обожаваха, играеше в „Дукесата каза“. Но сега беше вече осем и четирийсет, а представлението започваше в осем и четирийсет и пет. Времето, с което разполагаше сестра Шарп, за да отиде до приятелката си и след това да се озове на горния балкон на Кралския театър, беше ограничено. Освен това, вместо спокойно да отидат в Колнър хауз за едно хубаво топло меню, както възнамеряваха, сега трябваше да вземат по някой сандвич за из път или дори да минат без него. Настроението на сестра Шарп, когато тя вървеше по Куин Ан стрийт бе настроение на жена, с която жестоко са се подиграли. Събитията от изминалия следобед бяха ясни в паметта й, тя кипеше от възмущение и недоволство. Качи се по стълбите и нервно натисна звънеца.