Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 88

В сърцето й се надигна гняв. Тя вирна упорито брадичка и когато тишината стана непоносима, заговори отново:

— Не съм имала намерение да се компрометирам по този отвратителен начин. Ако мистър Слейд беше истински джентълмен, всичко това нямаше да се случи — завърши тържествено тя и метна отровен поглед към Доминик.

Лицето на мъжа потъмня, ръцете му се свиха в юмруци. Тази лъжлива малка мръсница, каза си отвратено той. Промъква се в стаята ми, ляга в леглото ми, отговаря страстно на целувките ми и накрая най-нахално твърди, че вината е моя! Трябваше да положи огромни усилия, за да не изкаже мислите си на глас. Вместо това присви очи и отговори, като подигравателно провлачваше думите:

— И аз бих могъл да кажа същото. Ако имах насреща си дама… — Изречението остана незавършено. Той бе успял да се пребори с гнева си и положението започваше да го забавлява. Как можа да се заблуди от един изкривен кок и от обезобразяващите телени очила! Виждайки каква беше Мелиса в действителност, най-сетне проумя защо Ройс и Джош бяха хвалили прелестите й до небето. Самият той беше готов да признае, че насреща му е най-красивата млада жена, която някога е виждал. Тежката медноцветна коса, нападала безразборно по раменете, искрящият от гняв поглед и неравномерно повдигащите се твърди гърди бяха повече от очарователни. Никоя жена досега не беше оказвала такова мощно въздействие върху него. Колко жалко, че Ройс се появи така неочаквано, каза си разочаровано той. Какво не би дал да узнае докъде щеше да стигне малката змия, за да хване на въдицата си богатия кандидат-съпруг. Осъзнавайки накъде го водят мислите му, той се прокле наум. Развеселеността се изпари в миг. Не стига, че го бяха уловили в този отвратителен капан, а той се възхищаваше от проклетата жена, която беше заложила стръвта!

Джош беше на мнение, че вече са разменени достатъчно обиди и че е крайно време уловените на местопрестъплението грешници да осъзнаят къде е дългът им. Той се покашля дискретно и проговори:

— Да, случаят е изключително неприятен. Можем само да се радваме, че има почтен изход.

Доминик замръзна на мястото си. Беше му повече от ясно за какво намеква Джош. Всъщност, това не би трябвало да го изненадва той го очакваше още от мига, в който се установи самоличността на Мелиса. Мрачният му поглед улучи лицето й като нов, още по-тежък удар. Тази жена беше една дръзка хитруша, това трябваше да й се признае, но тя още не знаеше какъв ужасен съпруг ще има в лицето на Доминик Слейд. След като обстоятелствата го принуждаваха да възстанови доброто й име, той щеше да се подчини на съдбата си. Най-много го гневеше фактът, че той, човекът, успял да избяга от десетките капани, заложени от желаещи да го уловят в примката на брака майки и дъщери, сега се хвана на уловката на едно просто селско момиче! Единствената му утеха беше, че физическите й предимства обещаваха известно удоволствие. Дръзките сиви очи измериха от глава до пети стройната фигура на Мелиса. Макар да се беше заклел, че ще полага всички усилия да си остане вечен ерген, след като огледа бъдещата си съпруга, Доминик си каза, че може би си заслужава да преклони глава и да иде под венчило с такава жена. Стига само тя да отговори на страстните очаквания, събудени от начина, по който бе отговорила на целувките му.