Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 86

Доминик се усмихна злобно, устремил поглед в бледото лице на Мелиса и все още пламтящите от целувките му устни.

— Много добре ме чухте. Аз влязох в стаята си с намерението да взема документа, за който бяхме говорили. Представете си какво беше учудването ми, когато се натъкнах на красива млада жена, заспала в леглото ми. — Той хвърли бърз поглед към Ройс и обясни: — Реших, че това е твоя работа. Сметнах, че ти си я довел в стаята ми и си побързал да ме изпратиш горе под първия благовиден предлог.

Доминик впи очи в лицето на Мелиса и продължи, без да си дава труд да крие презрението си:

— Много добре знаеш, че никога не съм виждал братовчедка ти в истинския й вид. Затова не я познах. Как бих могъл да сравня прелъстителното същество в леглото си с добродетелната, суха и мрачна мис Сеймур? Освен това много добре знам, че никоя почтена млада дама не си позволява да прави нощни посещения в стаята на мъж, без да е придружена от свой роднина. А и почтените млади дами не се отдават толкова спонтанно на желанията на плътта…

Всяка дума на Доминик беше като шамар в лицето на Мелиса. Тя се сви в края на леглото, опитвайки се да избяга от режещата болка в сърцето си. Не можеше да говори, не можеше да мисли. Това е кошмар, повтаряше си непрестанно тя, готова всеки миг да изпадне в истерия. Трябва да е кошмар! Ей сега щеше да се събуди и да открие, че е спала в собственото си легло, а не в стаята на Доминик Слейд. Молитвите й останаха нечути. Сърцето й окончателно спря да бие, когато Доминик изрече подигравателно:

— Смятам, че обясненията са достатъчни. Вече е време да предоставим думата на младата дама. Много държа да узная какво търсеше тя в стаята ми!

Мелиса се озова срещу три чифта очи, устремени в нея. Ситуацията беше непоносима. Не знаеше от какво я боли повече — дали от разочарованието и смута в очите на чичо й, от циничната развеселеност в погледа на Ройс или от дълбокото презрение в студените сиви очи на Доминик. Колкото и да й се искаше да потъне в земята, тя устоя на мъжките погледи, опитвайки се отчаяно да намери приемливо обяснение за идването си в гостилницата.

В стаята се възцари тягостно мълчание. Тримата мъже чакаха, макар и в различни стадии на нетърпение. Мелиса преглъщаше конвулсивно, надявайки се да й хрумне нещо. Когато вече беше сигурна, че само изпадане в безсъзнание ще я спаси от ужасното положение, в което се бе озовала, се сети за нещо, което Доминик бе казал преди малко. Избягвайки погледите на тримата мъже, тя втренчи поглед в роклята си и заговори на пресекулки:

— Аз… Нали имахме уговорка…

— Каква уговорка? — изфуча Доминик. Каква игра играеше тази жена?

Лицето на Джош придоби ангелско изражение. Гласът му прозвуча медено:

— Ти си имала уговорка за среща с мистър Слейд в стаята му?

Ужасена, че тълкуваха думите й по този начин, Мелиса понечи да се възпротиви, но Доминик не й даде възможност да го стори.

— Това е чиста лъжа! — изрева ядно той. — Аз не съм от хората, които обезчестяват невинни млади жени! Никога и за нищо не съм се уговарял с племенницата ви!