Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 87

Джош го удостои с леден поглед.

— Движите се върху изключително опасен терен, млади човече! На ваше място не бих трупал нови грехове върху гърба си. Не смейте да обвинявате племенницата ми в лъжа!

Смаян, Доминик затвори уста, ала гневният поглед, който хвърли към Мелиса, говореше от ясно по-ясно, че с удоволствие би й извил врата. В какво отвратително положение бяха изпаднали! Макар че Доминик будеше в сърцето й съчувствие, Мелиса беше твърде заета да измисли благовидно обяснение за присъствието си в стаята му. Краткият поглед към Джош я окуражи, защото в очите му се четеше разбиране. Тя виждаше объркването му, но знаеше, че е винаги готов да й помогне. Трябваше да намери начин да се измъкне от капана, в който бе попаднала поради собствената си глупост.

След като първият ужас на Джош се уталожи, той разбра, че случилото се може да изиграе изключително благоприятна роля за осъществяване на плановете му. Изпита такова задоволство, че едва се удържа да не потрие ръце. Години наред беше ковал интриги, беше прилагал какви ли не хитрости, за да омъжи Мелиса за някой богат джентълмен от високопоставено семейство, а сега, когато почти беше загубил надежда, тя се беше оставила да я заловят в компрометиращо положение с мъж, който й подхождаше най-добре от всички. Джош потисна с мъка самодоволната си усмивка. Дори и аз не бих се справил по-добре, каза си удовлетворено той. След като най-съкровената му мечта беше на път да се превърне в действителност, той можеше да си позволи великодушие и заговори топло и доверително:

— Хайде, Лиса, кажи ни какво се случи. И не се бой — ние сме твои роднини и ще направим всичко, което зависи от нас, за да те предпазим от неприятните последствия, които биха могли да произлязат от тази нещастна случка. — При тези думи той хвърли многозначителен поглед към Доминик. — Всички ще направим това, което се очаква от нас! — Той се обърна отново към Мелиса и продължи: — Не се бой от нищо. Онова, което кажеш, няма да излезе от тази стая. Затова бъди откровена и ни довери всичко за уговорената среща.

Уплашена до смърт, Мелиса се запита какво ли ще стане, ако чисто и просто откаже да отговори. Ала веднага отхвърли тази идея, защото предчувстваше, че тогава разпитът няма да има край.

— Всичко стана заради Фоли — заговори тя, избягвайки погледа на Доминик. — Исках да обсъдя с мистър Слейд някой от точките в споразумението ни…

Претекстът не беше особено добър, може да се каже дори, че беше безсмислен, но беше най-доброто, което можа да й хрумне при тези обстоятелства. Нима можеше да им разкрие, че е направила ужасна грешка и че всъщност е искала да се срещне с Джулиъс Лейтимър! Само като си представеше лицата им, я побиваха тръпки. Беше наясно, че обяснението не задоволява нито един от тримата, и не се учуди нито на недоверчивия поглед на Доминик, нито на подигравателния скептицизъм в очите на братовчеда си. Джош обаче не прояви и най-малък признак на недоверие. Облекчена, Мелиса продължи:

— Исках само… да му кажа нещо… Не съм искала да… — На гърлото й заседна буца. Нямаше сили да продължи с лъжите, чувстваше се все по-омърсена и унизена. И как безсрамно я гледаха тримата мъже!