Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 89

Мелиса беше толкова объркана, че дори не бе помислила за възможните последствия. Най-важното за нея беше да обясни приемливо присъствието си в стаята на Доминик и това й струваше много сили и размисъл. Наивната й надежда беше, че след даденото обяснение чичо й ще я отведе у дома. Сигурно щеше да й се накара здравата, сигурно нямаше да разговаря с нея поне един месец след днешната случка, но това беше поносимо и тя можеше да го изтърпи. Мислите й не стигаха по-далеч. Разбира се, следващите й срещи с мистър Слейд щяха да я карат да се чувства ужасно неловко, но с времето напрежението помежду им щеше да се уталожи. Все пак нищо лошо не се е случило, опита се да си втълпи тя. За съжаление бе допуснала да я изненадат в една твърде неприятна ситуация и това не беше събитие, което можеше лесно да се забрави, но все пак Ройс беше влязъл тъкмо навреме, за да я предпази от фаталната стъпка. Сега не искаше да мисли за страстта, с която бе отговаряла на целувките на Доминик. Трябваше й само малко време, за да забрави това унизително преживяване.

След думите на Джош в стаята отново се възцари тишина. Накрая Ройс се обърна с иронична усмивка към Доминик и проговори:

— Както изглежда, предстои ни да станем нещо повече от приятели.

Доминик му отговори със същата иронична усмивка. После хвърли хладен поглед към Джош и отбеляза:

— Разбира се, че ще се оженя за нея.

— В никакъв случай! — провикна се ядосано Мелиса. — Нямам никакво намерение да се омъжвам! Най-малкото пък за човек като вас!

Очите на Доминик засвяткаха от необуздана ярост. Никога ли нямаше да разгадае тази жена? Току-що бе обещал да я вземе за жена, а тя пак не беше доволна! Опитвайки се да проумее дали възмущението й не е изкуствено, той отвърна провлечено:

— Недейте така, скъпа, та нали искахте именно това…

— Не ставайте смешен! — изсъска Мелиса и скочи от леглото с неосъзнатата грация на сърна. Уви се в кадифената си наметка и се обърна сърдито към чичо си: — Отведи ме у дома, моля те! Не издържам повече!

Джош отговори невъзмутимо на погледа й.

— Опитай се да издържиш, детето ми. Няма как, ще се омъжиш за него. След всичко, което се случи днес, просто нямаш друг избор.

Мелиса загуби ума и дума.

— Чичо, ти не говориш сериозно, нали? — прошепна умолително тя. Но нямаше как да не разбере, че Джош Манчестър е на различно мнение от нейното.

— Чичо ви говори съвсем сериозно — рече сухо Доминик. — Нямаме друг изход. Ако тръгнат слухове за случилото се в стаята ми, свършено е с доброто ви име. А и с моето — допълни горчиво той и презрително заключи: — Но вие много добре знаехте защо идвате тук.

Възмутена до дън душа, Мелиса се извъртя като светкавица и му залепи оглушителна плесница.