Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 90

— Това е лъжа! — изкрещя ядно тя. — Аз изобщо не искам да се омъжа за вас, надут пуяк такъв!

Това вече беше прекалено! Доминик реагира с бързината на нападнат тигър. Железните му пръсти се сключиха болезнено около рамото й. Той я разтърси доста грубо и заплашително изръмжа:

— Повярвайте, аз също не горя от желание да ви направя своя жена! Никога не бях срещал по-неприятно и по-избухливо женско същество!

В този миг се намеси Джош, уплашен, че всичките му планове ще отидат по дяволите. Той откъсна Мелиса от Доминик и се обърна към сина си:

— Моля те, Ройс, изведи за малко Доминик. Искам да поговоря с Мелиса на четири очи.

Ройс се ухили и рече на приятеля си:

— Хайде, Дом, бъди добричък и си обуй ботушите. Ела да полеем годежа.

Доминик го изгледа разярено, после се усмихна и нахлузи ботушите си. Закопча ризата си, облече жакета и последва Ройс по стълбите. Мелиса и чичо й останаха сами.

Отчаяна и вече сериозно уплашена, младата жена попита:

— Наистина ли си решил да ме омъжиш за този господин?

Отчаянието й разтревожи Джош, който беше чувствителен човек и не искаше да причини зло на племенницата си. Но нямаше как, трябваше да я вразуми. Стараейки се да потисне угризенията на съвестта, той отвърна:

— Ти просто нямаш избор, Мелиса. Трябва да се омъжиш за мистър Слейд, след като сама се постави в това неловко положение. Единственият изход е да обявите годежа си колкото се може по-скоро. Разбира се, аз си представях другояче женитбата ти, но сега съм принуден да настоя за този брак. Трябва да възстановим доброто ти име.

Мелиса загуби дар слово. Обидните думи на Доминик бяха изгорили сърцето й с нагорещено желязо. Вече не беше в състояние да разсъждава разумно. Отчаяно се опита да си втълпи, че нищо страшно не се е случило. Джош искаше да се възползва от положението, но тя нямаше никакво намерение да му позволи да пожертва щастието й само за да се добере до така желаното наследство.

— Няма да се омъжа за мистър Слейд! Не можеш да ме принудиш! — изплака гневно тя.

— Напротив, мога — отвърна уверено Джош и я удостои с гневен поглед.

— Как ще го направиш?

— Ще оспоря правото ти да бъдеш настойница на Закари. В завещанието пише, че аз също отговарям за него. Досега ти предоставях правото да се разпореждаш със съдбата му, но ако се противопоставиш на този брак, няма да имам друг избор, освен да изтръгна момъка от твоето… неморално влияние.

— Неморално! — изшептя задъхано Мелиса. В погледа й се четеше такава ярост, че Джош неволно отстъпи крачка назад.

Все пак той беше твърдо решен да вразуми обезумялата си племенница и гласът му прозвуча неумолимо:

— Точно така, неморално! Не исках да го кажа пред Доминик, но онова, което си позволи днес, е направо скандално! Трябва да се радваш, че мистър Слейд се съгласи да те вземе за жена.

Мелиса беше готова да избухне като вулкан. Трябвало да се радва! Ако Джош си въобразяваше…

— Не позволявам да ме шантажират! Няма да се омъжа за Доминик Слейд!

— Добре — вдигне рамене Джош. — Както желаеш. Но не желая да виждам сълзите ти, когато взема Закари от Уилоуглен и му забраня да се среща с тебе.