Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 210

Обзета от внезапна плахост, Мелиса сведе очи към гърдите му, докато ръцете й несъзнателно милваха реверите на елегантния жакет.

— Наистина ли мислеше, че съм се омъжила за теб само заради парите ти?

— Да, в началото да. — Устните му милваха къдриците на слепоочието й. — Но само за кратко време. — Той се усмихна и продължи: — Много скоро забелязах, че не обръщаш внимание на подаръците ми, и това ме изправи пред нова загадка. Не можех да проумея защо не си склонна да обереш плодовете на усилията си, след като бе успяла да ме примамиш в клопката на брака.

Мелиса обви ръце около врата му.

— Не съм се омъжила за теб заради парите — пошепна едва чуто тя.

— Вече го знам… Смятам, че Джош е постъпил много зле, като е използвал Закари, за да те принуди да сключиш този брак, но от друга страна се радвам, че го е сторил…

Тъй като не искаше съпругът й да поеме цялата вина за станалите недоразумения — все пак тя помнеше твърде добре известни събития, които я бяха представили в твърде неблагоприятна светлина, — Мелиса призна с готовност:

— Аз също нося вина за случилото се. Отнасях се ужасно с теб. Не биваше да те изхвърлям така жестоко от леглото си онази нощ и всъщност не исках да го направя. След това съжалявах, но бях толкова объркана и толкова ме беше страх, че…

Тя замълча, защото съзнаваше, че само след миг щеше да му признае колко отчаяно се стреми към любовта му. Все още не беше готова за тази смела стъпка. Все още не вярваше в дълбочината на чувствата му. Доминик не беше произнесъл нито една любовна дума, а болезненият въпрос за връзката му с Дебора също оставаше открит.

Тъй като Дебора беше последната, за която Доминик би помислил в този момент, той не можа да свърже внезапното замълчаване на Мелиса с привидните си любовни афери. Беше толкова замаян от признанието й, че едва се удържа да не я грабне в прегръдките си. Но тъй като гореше от нетърпение да чуе следващите й думи, покри с целувки пламналите й страни и тихо настоя:

— Беше те страх, че…?

Мелиса се разтопи в силните му ръце и Доминик повярва, че сърцето му е спряло да бие, докато чакаше напрегнато следващите й думи. За съжаление тишината беше прекъсната не от нежния глас на Мелиса, а от сърдечните викове на чичо Джош, който изскочи с големи крачки на полянката и гръмогласно изрева:

— Ето ви най-после! Къде ли не ви търсих! Прислугата каза, че сте забранили да ви безпокоят, но аз знам, че няма да имате нищо против посещението ми! Особено след като нося такива добри вести!

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

Доминик имаше нещо против. Дори много. Потискайки идното проклятие, което напираше на устните му, той се отдръпна от Мелиса и се обърна към неканения посетител. Все пак трябваше да запази благоприличие. Изправи се и попита с много по-малък интерес, отколкото би проявил при други обстоятелства: