Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 211

Шърли Бъзби

— Е, какви добри новини ни носиш?

Сияещият Джош потърка ръце и се провикна с ликуващ тон:

— Кораби, скъпи мой! Два кораба!

Докато Доминик го гледаше, без да разбира, Мелиса скочи от люлката. Тя знаеше много добре какво искаше да каже чичо й.

— Два кораба са пробили блокадата, нали? — попита зарадвано тя. Когато Джош кимна щастливо, тя се затича към него и се хвърли в прегръдките му. — Толкова се радвам за теб! Знам колко копнееше за това!

— Вярно е, не мога да го отрека. Днес получих вест от Ню Орлиънс. Агентът ми съобщава, че товарът е много ценен и ще ни донесе цяло състояние. Както знаете, твърде малко кораби успяват да пробият английската блокада.

Мелиса помилва ръката му.

— Нали ти казвах да не се тревожиш и да проявиш малко повече търпение! Накрая нещата винаги се обръщат към добро. — Въпреки радостта си, тя не можеше да не си припомни твърдата му решимост да се добере до парите от поставеното под попечителство наследство на жена му… за нейна сметка. Вече не му се сърдеше, че я е принудил да се омъжи за Доминик, но добрата вест само потвърждаваше онова, което тя знаеше през цялото време — че рано или късно финансовото му положение ще се стабилизира и че ако се беше омъжила за някой от многобройните обожатели, които той се опитваше да й натрапи, жертвата й щеше да бъде напразна. Слава Богу, сега имаше мъж, когото обичаше, и макар че Джош беше допринесъл немалко за този брак, воден от користни подбуди, това вече нямаше никакво значение. Все пак тя не можа да се удържи да не го подразни. Намигна му весело и пошепна в ухото му: Виждаш ли, парите от наследството всъщност не ти бяха необходими. Само като си представя, че ненужно пожертва щастието ми…

Джош хвърли нервен поглед в посока към Доминик.

— Хм. Недей така, скъпа. Сега не е време да разискваме тази тема. Исках само да ви съобщя добрата вест и да ви поканя на приема, който даваме вдругиден. Ще празнуваме заедно с всички съседи и приятели.

Мелиса едва се удържа да не се разсмее. Чичо Джош беше толкова лесен за разгадаване… колкото и да твърдеше, че иска да празнува, тя знаеше много добре, че ще му бъде много приятно да се похвали с късмета си. Целият свят трябваше да узнае, че Джош Манчестър отново има пари в джоба си!

— Сали и аз си казахме, че след вечеря господата биха могли да поиграят карти, а дамите да поклюкарстват за отсъстващите — допълни Джош и весело й намигна. — Ще дойдете, нали?

Доминик сложи ръка на рамото на Мелиса.

— Да, разбира се, че ще дойдем. — Слава Богу, че корабите не пробиха блокадата по-рано, каза си развеселено той. Ако Джош не беше изпаднал в толкова затруднено положение, сигурно нямаше да бърза да изпрати племенницата си под венчило. Той улови ръката на Джош и я разтърси с все сила. — Новината е великолепна! Радвам се за теб!