Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 212

Джош, смаян от въодушевлението на Доминик, отговори несигурно:

— Да, новината наистина е прекрасна. А сега трябва да бързам, защото съм тръгнал да каня гостите.

Джош вече се беше обърнал да си върви, когато Мелиса реши да се възползва от неочакваното му посещение. Отдавна искаше да поговори с него за всичко, което й беше наговорил за Доминик. Като се добавеха събитията през изминалите седмици и особено случилото се последната нощ, тя не биваше да пропусне този удобен случай.

— Чичо, почакай! — извика тя. — Искам да ти кажа още нещо. — После се обърна към Доминик и плахо попита: — Нали нямаш нищо против да поговоря с Джош насаме? Няма да трае дълго.

Разбира се, че Доминик имаше нещо против, но след като моментът на интимност и без това беше разрушен и не беше много вероятно да се върне, не му оставаше нищо друго, освен да се съгласи.

— Разбира се, че не. Ще те чакам вътре.

Едва Доминик се бе отдалечил по посока към къщата, когато Джош се обърна към племенницата си с разкаяна физиономия. Със сигурност очакваше по главата му да се посипят обвинения за всички непочтени средства, към които беше прибягнал, за да се добере до наследството на Сали. Откъде можеше да знае, че двата кораба ще пробият английската блокада?

Той я погледна право в очите и раздразнено изръмжа:

— Лиса, ако смяташ отново да ми опяваш за проклетото наследство, нямам никакво намерение да те слушам! Действах според съвестта си и смятам, че всичко се обърна към добро, нали?

— Не става въпрос за наследството — поправи го с усмивка тя. — Става въпрос за Доминик.

— Какво? — изрева вбесено Джош. — Какво за него? Той е истински мъж! Добър човек. Много по-добър от всички, за които те сватосвах.

— Защо тогава ми наговори онези грозни неща за него? — попита делово тя.

Джош, който отдавна беше забравил първоначалния си план, се ядоса още повече.

— Какви грозни неща? — попита гневно той, не вярвайки на ушите си. — Никога не съм казал дори една обидна дума за него! Още от първия миг на познанството ни го смятах за… — Той млъкна като опарен, припомнил си какво беше замислил през онези първи седмици. — А, да… ами… Трябва да разбереш, че… — заговори безпомощно той и по лицето му се изписа чувство за вина.

Мелиса опря ръце на хълбоците си и нетърпеливо затропа с крак по земята. Въпросът й прозвуча неумолимо:

— Ти наистина ли не помниш, че ме предупреди да се пазя от него? Не помниш ли, че го нарече страстен играч на карти и мъж, който предпочита определен тип жени? — Лицето на Джош изразяваше такова чувство за вина, че Мелиса едва не избухна в смях. Чичо й наистина бе очернил пред нея Доминик с едничката цел да събуди интереса й към забранения плод. Стараейки се да запази равнодушно изражение, тя присви очи. — Освен това ми заяви, че той не е от типа мъже, които биха се омъжили за момиче като мен, така ли беше?

Джош подръпна нервно вратовръзката си и отговори заеквайки:

— Ами аз… аз сметнах, че след като отказа на толкова почтени момци… че ако опиша Доминик в малко по-ярки краски, ти ще…

Джош ме е излъгал! — помисли си щастливо Мелиса. Доминик не беше такъв, какъвто й го беше описал! Много й се искаше да се хвърли на врата на чичо си и да го разцелува.