Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 209

— Ако прекарваше нощите си в къщи, вместо да скиташ…

— Сърдиш ли ми се, Лиса? — попита сдържано Доминик и посегна към ръката й. — Имаш право, разбира се, но трябваше да свърша нещо много важно и то трая по-дълго, отколкото мислех първоначално. Както вече ти казах, нямам навика да не се прибирам по цяла нощ. — Усмивката му изразяваше смущение. — Е, случвало се е и това, когато бях млад и буен, но сега…

Тъй като не можеше да го остави да се отърве толкова лесно, макар че гневът й беше отлетял някъде много надалеч, Мелиса се постара гласът й да прозвучи възмутено:

— Тогава значи имаш странен начин да го показваш.

— И тук си права — отговори примирено той, бръкна в джоба на жакета си и извади чековата книжка, която бе получил в банката. Пусна я на гърдите й и промърмори: — Надявам се това да ме извини, поне до известна степен.

Мелиса го изгледа смаяно, надигна се и така залюля люлката, че едва не се изтърколи на тревата. Доминик посегна да я задържи. Тя разтвори документа и между веждите й се изписа дълбока бръчка. Не можеше да открие смисъла в цялата тази работа. В книжката пишеше, че на нейно име е открита сметка, по която са вложени тридесет и пет хиляди долара. Тъй като нямаше представа откъде са дошли парите, логично беше да приеме, че Доминик е решил да я умилостиви, като остави на нейно разположение такава голяма сума.

Засегната до дън душа, тя го изгледа хладно и заговори с леден тон:

— Как се осмеляваш да се отнасяш така с мен? Да не мислиш, че можеш да купиш всичко с парите си? Да не мислиш, че с богати подаръци ще ме накараш да си затворя очите пред скандалното ти поведение? Защо ме обиждаш, защо ме унижаваш? Как смееш! — При последните думи гласът й затрепери. Тя се изправи като горда амазонка и великолепната коса се разсипа по раменете й. Изгледа го с искрящи от гняв очи и хвърли книжката в лицето му. — Не искам проклетите ти пари! Никога не съм ги искала!

Доминик разбра веднага, че е направил грешка. Той обхвана с две ръце раменете й, за да не й позволи да избяга.

— Лиса, парите не са мои — започна да обяснява той. — Взех ги от Лейтимър. Цяла нощ играх с него — студено и пресметливо. Направих го само заради теб. Стори ми се, че така е по-добре, отколкото да го убия. Ти беше твърдо решена да не допуснеш дуел, затова реших, че е по-добре да го нараня по друг начин. Затова ме нямаше цялата нощ.

Мелиса замръзна на мястото си.

— Парите са на Лейтимър? — повтори слисано тя. — Защо си ги…?

В този миг й просветна и изражението й се промени невероятно очите й станаха огромни, устата й зяпна. Втренчила поглед в тъмното лице, тя беше неспособна да повярва в топлата му усмивка.

— Ти си подслушал разговора със Закари — проговори най-после тя.

Доминик кимна.

— Да, признавам, че безсрамно подслушах снощния ви разговор, и не съжалявам. — Той понижи глас и продължи, изпълнен с безкрайна нежност: — Откъде иначе бих могъл да узная, че съпругата ми, за която бях твърдо убеден, че ме е взела само заради парите, е невинна жертва на един безскрупулен подлец? Че онази вечер си попаднала неволно в стаята ми и че когато си ми предложила Фоли, това е бил отчаян опит да запазиш дома и честта си? Как иначе можех да разбера, че не си опитна интригантка, алчна за парите ми, а една извънредно смела и почтена млада жена?