Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 208

Мелиса спеше дълбоко, притиснала до гърдите си томче сонети. По лицето на мъжа се изписа безкрайна нежност. Той се надвеси над спящата и я загледа. Мина известно време, преди с радост да установи, че е последвала съвета му и е облякла нова рокля, въздушно творение от зелена коприна, украсена с много лакти тънка като паяжина брюкселска дантела. Жадният му поглед се плъзна по дългите тъмни мигли, малкия прав нос, сладката мека уста и своенравната брадичка. Моята жена, каза си той със смесица от учудване и радост. Моята скъпа, любима, смела жена.

Не можеше да си представи, че някога я беше смятал за алчна интригантка. Честно си признаваше, че е бил сляп за качествата й. Че се е водил единствено от ината си и може би от съпротивата срещу начина, по който тя си беше играла с чувствата му още от първия миг. Не искаше да се влюбва, нямаше намерение да се жени, но щом в живота му се появи Мелиса, всичко се промени. Само да не беше се съпротивлявал толкова дълго срещу тази промяна…

В този миг Доминик беше готов дори да благодари на Лейтимър, който практически беше тласнал Мелиса в обятията му. Ала гневът, който го обзе след разкритията на Мелиса пред Закари, не можеше да угасне толкова лесно. Лицето му се помрачи, пръстите, които досега бяха милвали една копринена къдрица, неволно я стиснаха по-здраво.

Мелиса се раздвижи и отвори очи. Огледа се сънено, без да знае къде се намира, и когато видя гневното лице на Доминик толкова близо до своето, от гърдите й се изтръгна уплашен писък.

Изпълнен със съжаление и разкаяние, че я е стреснал, Доминик пусна кичура, който държеше.

— Прощавай! Не исках да те уплаша.

Все още нащрек, Мелиса го изгледа крадешком, не можейки да вземе решение как да се държи. Двамата толкова отдавна не бяха оставали сами. Все още беше възбудена и потисната от късното му завръщане и от факта, че беше прекарал цяла нощ край игралната маса. Не стига, че беше женкар, а сега се оказваше, че е пристрастен към хазарта!

Макар че не беше престанала да се нарича глупачка, Мелиса се беше подготвила много грижливо за уговорената среща. Дойде при люлката много преди уговореното време и необичайната следобедна горещина бързо я измори. Без да съзнава какво прави, тя се отпусна в меката люлка и засънува как Доминик й се кълне във вечна любов и как я моли за прошка. А сега сияйният образ от сънищата й я гледаше с мрачно изражение на лицето.

Още преди да бе успяла да каже дума, Доминик се усмихна и отново заприлича на мъжа в съня й.

— Отдавна ли ме чакаш? — прошепна нежно той, без да откъсва очи от разбърканите къдрици и зачервените й страни.

Мелиса усети как сърцето й заби по-бързо под този поглед. Тъй като се чувстваше неловко в това положение, тя понечи да се изправи, но Доминик меко я притисна обратно във възглавниците.

— Не ставай — промълви тихо той. — Изглеждаш толкова прекрасна… макар че ще е още по-прекрасно, ако можех и аз да легна до теб…

Мелиса искаше да се разсърди, или поне да изглежда овладяна и безразлична, но като видя тъмните кръгове под очите му и осеяното с тънките белези на умората красиво лице, сърцето й се разтопи. Разгневена от поведението си, тя се нарече за кой ли път глупава гъска и отвърна, макар и не толкова твърдо, колкото й се искаше: