Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 166

Когато веднага след това вдигна глава, Мелиса не знаеше дали да се радва или да се разочарова. В отчаян опит да заглуши дивата възбуда, която караше сърцето й да бие ускорено, тя отмести поглед от голото му тяло и попита, останала без дъх:

— Какво искаш?

Глупав въпрос. И двамата го знаеха. Много й се искаше да си отхапе езика, особено като забеляза подигравателната усмивка на Доминик.

— Не е… много прилично да се разхождаш гол.

— Не ти ли харесва тялото ми?

— Не, не, изглеждаш великолепно — отвърна спонтанно тя и се обля в червенина, осъзнала значението на думите си.

Доминик се усмихна със самодоволството на мъж, узнал, че любимата жена цени физическите му качества. Докато погледът му се плъзгаше собственически по красивите й форми, той пошепна дрезгаво:

— А аз намирам, че ти изглеждаш възхитително.

За момент погледът й се потопи в неговия и тя се опита да разгадае колко истина се съдържаше в думите му. Топлотата в сивите очи накара сърцето й да забие още по-силно, но побърза да си припомни, че има насреща си опитен прелъстител, и отвърна безизразно:

— Аз и всяка друга, която се изпречи на пътя ти.

Доминик сключи ръце около тила й и доста грубо я притегли към себе си.

— Не — изрече остро той, — няма друга. — Устата му завладя нейната в пареща целувка, едната му ръка стисна здраво главата й. — Само ти — промърмори едва чуто той, когато за миг откъсна устните си.

Мелиса, която желаеше с цялото си сърце да му повярва, и вече не можеше да се бори срещу желанието на собственото си тяло, дори не предприе опит да му избяга. Толкова ли беше важно дали я обичаше? Веднъж постъпи глупаво, като го прогони от леглото си и оттогава горчиво съжаляваше. Защо сега да не приеме онова, което беше готов да й даде? Тя го искаше, той беше неин мъж. Тя го обичаше. Как да се откаже от шанса, който й даваше?

Тя не беше единствената, която си припомни изгонването от спалнята. Доминик повдигна брадичката й и погледът му потъмня.

— Днес ще споделиш моето легло, сладка вещице — изръмжа той. — И се съмнявам, че ще имаш смелостта да ме изхвърлиш от него.

През това време Мелиса бе прогонила надалеч всички съмнения и се притисна до съпруга си в нежна отдаденост. Докато устните му се плъзгаха със страстна нежност по лицето й, тя прошепна:

— Защо да го правя? Там ще бъдем двамата…

Доминик беше толкова смаян от неочакваната й капитулация, че по-късно изобщо не можа да си спомни как я е вдигнал и я е отнесъл в стаята си. Не помнеше и как я бе положил върху широкото махагоново легло. Едва когато забеляза красивия контраст между кехлибарената нощница и наситеносинята завивка, той разбра къде се намираха. А оттам нататък обстановката вече нямаше никакво значение…

Стенещ от възбуда, той я целуваше с необуздана страст, освободена за първи път от много дни насам. Мелиса отговаряше на целувките му с не по-малка жар.

Доминик се чувстваше на седмото небе. Да я държи отново в прегръдката си, да усеща топлината на тялото й, да се наслаждава на близостта й, да изследва всяка частица от кожата й! Тялото му гореше като в треска. Лъскавата коприна на нощницата й излъчваше чувственост, но само след миг той усети властно желание да премахне и тази последна преграда помежду им. Когато пръстите му се плъзнаха по голата й кожа, от гърдите му се изтръгна дрезгав вик. Той се беше зарекъл да бъде нежен, да я люби бавно и меко, но всички добри намерения бяха забравени. Многото нощи въздържание, безсънните часове, в които отново и отново беше преживявал сватбената нощ, го бяха изпълнили с неутолимо физическо желание, което заплашваше да се излее в насилие.