Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 164

Положението не се разведри и когато Доминик погълна доста голямо количество стар френски коняк и с падането на мрака езикът му натежа. На вечеря Мелиса го огледа скришом и смаяно установи, че само неясният изговор и преувеличено точните движения издават състоянието му. Никога не беше виждала мъж, който да носи толкова много алкохол.

Двамата вечеряха в мълчание. Единствените шумове бяха потракването на среброто и порцелана и лекото прозвънване на кристала, когато Доминик отново и отново пълнеше чашата си. Внезапно погледите им се срещнаха и той попита с подигравателна усмивка:

— Не би ли искала да ми правиш компания с чаша бренди? Твърди се, че е отлично средство за сън.

Мелиса го удостои с високомерен поглед. Не й харесваше небрежната му поза, нито протегнатите под масата крака.

— Аз смятам, че чистата съвест е много по-добро успокоително — отговори сковано тя.

— Чистата съвест? — повтори провлечено той. — Какво те кара да смяташ, че ме мъчат угризения на съвестта? Не съм направил нищо, от което би трябвало да се срамувам. Дори напротив, мисля, че съм действал твърде благородно, като се имат предвид обстоятелствата. — Той изкриви лице и добави: — Все пак те направих своя жена.

Мелиса скочи като ужилена, хвърли салфетката си на масата и отиде при него.

— Много ти благодаря! — изсъска извън себе си тя и брадичката й затрепери от гняв. — За съжаление благородството ти стигна само до брачния олтар!

Замаян от близостта на неравномерно повдигащите се млади гърди, Доминик втренчи жаден поглед в деколтето на жена си. Неволно той протегна ръце и я привлече в скута си, скри лице в ухаещата й гръд и страстно притисна устни в голата плът.

— Благороден съпруг ли искаш, Лиса? — прошепна задавено той. — Великодушен, изпълнен с добри помисли и добродетелен в постъпките си? — При това вдигна глава и се взря в изненаданото й лице.

Мелиса беше толкова смаяна, че не можеше да промълви нито дума. Тялото й тръпнеше от желание да го прегърне и целуне, но споменът за самодоволната усмивка на Дебора се натрапи в съзнанието й. С едно-единствено движение тя се освободи от прегръдката му и скочи. В гласа й прозвуча повече огорчение, отколкото гняв:

— Престани най-после! Не си играй с мен! Не мога да го понеса! — И изтича с развяващи се поли от стаята.

Загубил ума и дума, Доминик остана загледан след жена си. Той ли си играеше с нея? Мелиса беше полудяла! Тя беше обърнала целия му свят с главата надолу, беше приложила коварна хитрост, за да го примами в клопката на брака, беше завладяла с пристъп бедното му сърце и го беше стъпкала с краката си — а сега смееше да го обвинява, че си играе с нея!

Потънал в мрачни размишления, Доминик седя дълго и изобщо не забеляза влизането на слугата, който се покашля дискретно и попита:

— Да разчистя ли масата, сър?

Господарят сякаш се събуди от тежък сън.

— А, да, разбира се — промърмори след малко той и стана. Внезапно усети въздействието на изпитото количество алкохол и прибави енергично: — Донесете ми една голяма кана кафе в галерията. Ще поседя малко на въздух преди лягане.