Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 165

След няколко чаши черно кафе и два-три часа, прекарани сред нощния хлад, Доминик се почувства в обичайната си форма, макар че мислите му не можаха да се прояснят докрай. Единственото му желание беше да докаже на съпругата си, че и дума не може да става за игра от негова страна. Нали не той я беше изгонил от спалнята си; нито пък беше прекъснал грубо многообещаващата прегръдка снощи! За Бога, нямаше да търпи това още дълго!

Когато влезе и хукна нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, лицето му изразяваше решителност. Нахлу в спалнята си като вихър, съблече се и набързо се изми с водата от каната.

Застана пред свързващата врата, обзет от внезапна нерешителност. Ивицата светлина издаваше, че Мелиса е още будна. Дали копнее за мен? — запита се неволно той. Или мисли за друг? Например за Лейтимър!

Той разтърси сърдито глава, за да прогони неканената мисъл. Постара се също да забрави, че съпругата му надали ще го посрещне с отворени обятия. Подобни размишления не можеха да отрезвят обърканата му глава. Щеше да й покаже с тялото си онова, което още не смееше да признае пред себе си — че я обича и желае. Щеше да й даде да разбере, че никоя друга жена не е в състояние да събуди тези чувства у него. Може би ухажваше чуждите жени, може би дори ги окуражаваше да флиртуват с него, но Мелиса беше единствената, за чиято прегръдка копнееше. Искаше нейните целувки, нейното тяло. Веднъж завинаги щеше да й докаже, че всеки път, когато отказваше близостта му, когато се отдръпваше от него, тя играеше лоша шега на самата себе си…

Доминик не смееше да помисли какво ще стане, ако се беше излъгал, ако сладкият огън на страстта й не беше предназначен за него. Тласкан от телесната си жажда и от демоните в главата си, той отвори вратата и влезе в спалнята на Мелиса, великолепен в голотата си. Огрян от меката светлина на свещите, пристъпи към леглото и дръпна настрана леките сатенени завеси на балдахина.

Потънала в нерадостни мисли, Мелиса не беше чула нито отварянето на вратата, нито стъпките му и когато коравата мъжка ръка рязко дръпна завесите, извика от уплаха. Втренчи замаян поглед в него и когато осъзна факта, че е гол, дъхът й спря в гърлото.

Застаналият пред нея мъж беше прекрасен. И изобщо не се смущаваше от голотата си. Погледът му беше втренчен в розовата плът, която прозираше под леката нощница. От кехлибарена коприна, богато украсена с дантели, одеждата й изглеждаше едновременно изкусителна и целомъдрена. Прозрачният материал скриваше толкова, колкото и разкриваше, докато широките дълги ръкави и скромното деколте й придаваха невинност.

Мелиса се беше разположила удобно върху лавандуловосинята завивка и се беше подпряла с няколко възглавници. Доминик реши, че жена му никога не е изглеждала толкова красива както сега, със свити колена, полуседнала, полулегнала. Косата падаше на меки вълни по раменете й, устните й бяха зяпнали от смайване. Неспособен да се сдържи, той се приведе и докосна сладкия отвор с мека целувка.