Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 167

— Толкова ми липсваше… Дни наред не мисля за нищо друго и се питам дали онази нощ не беше само игра на въображението ми… — шепнеше той, притиснал лице във врата й, за да усеща лудото пулсиране на кръвта.

Мелиса също беше прекарала немалко безсънни нощи и сега трепереше от радостно очакване. Само Доминик беше съумял да събуди в тялото й такава безумна страст. Само той я караше да забравя всичко около себе си освен щастието да лежи в прегръдките му и да преживява отново и отново чудото на целувката му, да се губи в магията, създадена от умелите му ръце. Думите му дишаха еротика, неприкритият глад в гласа му я възбуждаше не по-малко от милувките му. Тя го обгърна с две ръце и плахо призна:

— Ти… ти също ми липсваше. Аз… тогава не исках да те прогоня. — Думите й прозвучаха като балсам в ушите на Доминик след толкова отчуждение, натрупало се през последните дни. Тя беше готова да му се извини, а това беше равносилно едва ли не на любовно обяснение!

— О, Господи! — промълви дрезгаво той. — Какво да правя с теб? Ти обърна света ми с главата надолу! Почти успя да ме убедиш, че си безсърдечна и алчна, а сега казваш нещо, което оборва всичките ми грижливо построени умозаключения… — Зацелува я като умиращ от жажда, без да спира да говори: — Наистина ли ти липсвах? Искаше ли ме пак в леглото си?

Разговорът беше съдбоносен, но тъй като Доминик не преставаше да я милва и целува, Мелиса не беше в състояние да разсъждава трезво и само безпомощно простена:

— О, да! Никога не съм искала да ме напуснеш!

Това признание отне и последната частица от самообладанието му. Той завладя отново устните й в огнена, почти дива целувка, и притисна тялото и до своето с такава сила, че Мелиса едва не загуби свяст. Доминик я целуваше с неутолима жажда, изпълваше устата й с езика си и се наслаждаваше на сладостта й.

Прилепена до мускулестото му тяло, Мелиса отговаряше на целувката с пялата си страст. Огънят, който пламтеше в него, се предаде и на нея. Тя се наслаждаваше на увереността, че поне тази нощ Доминик желае само нея, че устата му жадуват за нейните целувки. Прегръдката й стана по-здрава, топлото й тяло се триеше чувствено в неговото, устремено към нови и нови наслади.

Натискът на тялото й беше сладко мъчение за Доминик, което изтръгна от гърлото му нечленоразделен звук на първична плътска наслада. Той обхвана с две ръце стройните й хълбоци и ги притисна към пулсиращата си мъжественост, при което задвижи бедрата си в чувствено бавен ритъм, за да могат и двамата да вкусят предстоящата наслада.